„Коля“, Артюр Жапен
превод Анета Данчева - Манолова, издателство „Летера“
„Аз също не знам как започвам, когато композирам. Още по-малко как да продължа. Знаеш само, че ще трябва да направиш нещо от нищото, защото именно това е творчеството. Как да интерпретираш нещо, което не съществува? Нима записването на нотите не е по-чудотворно от това да ги четеш? Как да ги намериш, къде се раждат те?... Започва се с нищо. Поражда ги едно мълчание. Надигат се от празнотата. По същността си, естествено, е лудост. Къде е била цялата тази музика, преди да я извикам на бял свят? Не е съществувала, и пак, в цялата тишина, съм я чул. Откъде един писател измъква разказа си? От какво се състои гласът, който говори на пишещия, къде седи нечутият оркестър, който свири пред мен, тъй че да запиша мелодиите му?“
Пьотр Илич Чайковски, най-обичаният композитор на своето време и един от най-любимите на широката публика за всички времена, създава своите произведения за твърде кратък срок. Животът му приключва, когато е само на 53 години. Цял Петербург, не, цяла Русия го съпровожда от дома, по Невски проспект, до църквата за опелото и от там – до гроба. Оплакват го влюбените в музиката, приятелите и близките, съвипускниците, кочияшите и князете, келнерите, балетистите и царското семейство.
Композиторът си е отишъл от холера – новата болест, която за пет години е отнесла над четвърт милион руснаци. Заразил се е, като е изпил чаша непреварена вода в ресторанта. Това е твърде странно, защото той е бил прословут с това, че пие само вода от Виши и се е погрижил лично да я има на местата, които посещава. А личният му лекар, както и личният лекар на царя, за пръв път се сблъскват със случай на холера, тъй като тя е болест на простолюдието заради ниската хигиена и мизерията.
Коля, Николай Кондрати, е един от най-близките хора на семейство Чайковски. Той е глух и макар че семейството му е богато, още като дете е бил едва ли не отписан, без изгледи да щастливо бъдеще. С него се заема Модест Чайковски, по-малкият брат на композитора, и става негов възпитател и учител, приятел, приемен баща и спасител. Благодарение на безкрайната му всеотдайност детето се научава да говори, да чете и да пише, става независим и пълноценен възрастен. Дори в преследването на пълна свобода само няколко месеца преди кончината на Пьотр Илич той прекратява отношенията си с двамата братя и ги приканва да напуснат жилището му.
Сега едно писмо го отвежда при тях, но уви, твърде късно.
Неясните обстоятелства около тази ненавременна смърт го предизвикват да се впусне в търсене на истината. „Светът ти се състои от сигнали, от които долавяш само част. Останалото допълваш сам. От люлката до гроба непрекъснато гадаеш какво си пропуснал при общуването с другите. Да полагаш връзки, да събираш информация – ето как оцеляваме ние. От малък съм трениран да разнищвам всеки разговор, всяка ситуация. Любопитството замества липсващото ми сетиво. Колкото и информация да пропускам при общуването, аз я проследявам и преследвам.“ Така недъгът на Коля се превръща в преимущество и той непримиримо издирва какво всъщност е станало в последните дни от живота на неговия скъп приятел.
Така наяве излизат заговори и интриги, тайни общества, любовни отношения и развратни сборища. Лъсва арогантното лицемерие на обществото, което не понася различните, но се възползва от тях. Най-верните стари приятели могат да нанесат най-тежкия удар, и то не по набелязаната жертва, а по нейните близки. Стремежът към успех и кариера може да бъде заслепяващ, а жаждата за клюки да надделее над обожанието и насладата от чистата красота.
Романът е ценен не само с интересната криминална загадка и живописната атмосфера на Санкт Петербург, забулен в мъгли и мистерии, но също и с това, че ни позволява да опознаем по-добре личността на един велик творец.
