Известният театрален режисьор Бойко Илиев написа отворено писмо до министъра на културата Евтим Милошев, ресорния зам.-министър Мариана Василева и председателя на Комисията по културата и медиите в Народното събрание Антон Кутев, в което възроптава срещу спектакъла на Театър 199 „Както в най-добрите дни“ от италианския драматург Диего Плеутери, разказващ за любовна връзка между двама млади мъже. Илиев критикува най-вече факта, че постановката на Марий Росен, която според него не е в противоречие с традиционните християнски и семейни ценности, се представя на сцената без обозначено възрастово ограничение и в обичайния времеви пояс като всички останали заглавия от репертоара.
Бащата на кинорежисьора Ники Илиев и автор на множество спектакли по класически произведения от българската литература публикува текста на писмото в профилите си в социалните мрежи, а малко по-късно го изтри оттам, така че не е ясно дали го е изпратил до изброените получатели и дали то е стигнало до адресата си.
Спектакълът „Както в най-добрите дни“ имаше своите премиерни представления на 29 и 30 юни в присъствието на автора, специално пристигнал от Италия, и при пълнен салон.
В изложението си относно репертоарната политика на Театър 199 „Валентин Стойчев" във връзка със спектакъла „Както в най-добрите дни" Илиев изразяваше своята гражданска позиция по няколко групи съображения, на първо място „по отношение на естетическите критерии“. „Считам, че представянето на еднополова любов като илюстрация на универсалната тема за любовта представлява идеологическа предефиниция на човешката природа, а не задълбочаване на разбирането за нея в смисъла на класическата естетика“, писа той.
На второ място режисьорът възразяваше по отношение „на културната идентичност“ на показаното. „Появата на подобни заглавия в централен, престижен театър като Театър 199 смятам за несъответстваща на българските исторически, нравствени и православни традиции и на ценностите, свързани със семейството“, изтъква Илиев.
На трето място Бойко Илиев повдига темата „по отношение на държавната субсидия“ за такива постановки. „Театър 199 е държавен културен институт, субсидиран от бюджета. Съгласно чл. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, държавната културна политика е насочена към „опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи; закрила на националната културна идентичност", припомня той.
Във връзка с това режисьорът формулираше и въпроси към отговорните институции: по какъв начин репертоарната политика на държавните театри се съотнася към целите на Закона за закрила и развитие на културата; считат ли те за целесъобразно създаването на Закон за сценичните изкуства, липсващ от 1947 г. насам, който да регламентира ролята им за „утвърждаване на нравствени ценности и национални идеали“ и смятат ли за необходимо въвеждане на ясни критерии за възрастово обозначаване на спектакли със специфична тематика.
„Подчертавам, че не оспорвам правото на театъра да поставя съвременна европейска драматургия, а изразявам критична оценка от консервативна и естетико-философска позиция“, уточнява Бойко Илиев, посочвайки в заключение: „Спектакълът е включен в редовната вечерна програма на театъра, без ограничение във времевия пояс и без възрастово обозначение“.
Пиесата на Диего Плеутери „Както в най-добрите дни“ се поставя за пръв път в България, а двамата актьори в ролите – Севар Иванов и Теодор Кисьов, бяха избрани за проекта след сериозен кастинг сред повече от 130 желаещи да участват техни колеги. Спектакълът се игра на 16 септември, когато явно е събудил възмущението на Илиев, а следващите представления са насрочени на 10 и 22 октомври.
