„Крадец на самота“, Раймондо Варсано
илюстрации Кирил Златков, издателство „Книгомания“
Някои хора са красиви, без да полагат никакво усилие. Красиво стоят и красиво се движат, лицата и телата, усмивките и осанката им се открояват изящно във всяка обстановка и независимо от светлината и мрака. Други хора са хубави и това се усеща при общуването – те печелят доверието ни, на тях може да се разчита, имат проницателна мисъл, благ характер и са полезни за себе си и за света. Има и такива, които са хем хубави, хем красиви.
„Крадец на самота“ е хубава и красива. Текстовете в нея са трудни за поставяне в точна жанрова рамка. Те са кратки, от няколко реда до към три страници. Някои от тях с храбра наивност хукват по земята и небето, радват се на белите облаци, жужат с насекомите и цъфтят с цветята. Други пък са горки и безутешни, пробиват си път през тинята на самотата, прогризват тунели през студа и глада. Не отместват поглед дори когато виждат най-черната болка; намират ласка и време да докоснат приведеното рамо, помраченото чело. В тях се долавя нещо неизразимо, трептящо, тъжно и красиво.
Човеколюбието се усеща от всяка дума. Уважение към живота в различните му проявления, рязко поет дъх при вида на спасителното чудо, което може да се яви като работещ уличен телефон, като голямо и жълто слънце на синьо небе, като топла улица.
Ситните искри чудо проблясват на най-неочаквани места. В кола, изхвърчала от пътя по време на снежна буря и дозаровена в пряспата от преминаващия снегорин: „Радиото започна да трещи като че го биеха с гребло за сняг. И все пак музиката си проправи пъртина през пукота. Тя се заслуша. Една много далечна, хубава музика, почти непозната или отдавна забравена. Толкова нежна и топла, като прегръдка...“
На кипящия битпазар: „Някакъв старец едва си пробива път, размахва дълга рибарска пръчка, много дълга, като желанието му да се отърве от нея.“
Насред разкопана улица: „Денят преваляше. Слънчевите лъчи се стелеха по хоризонта, както прахта и пясъкът – по улицата.“
Внимателният поглед извлича красотата от миговете; фотографски точните описания оживяват, звуците им се плисват от страницата. Променливият ритъм на речта, игривият словоред, ярките думи са подредени така, че е приятно човек да ги чете на глас.
Прелестните илюстрации на Кирил Златков свидетелстват още в книжарницата, че тази книга си струва да бъде видяна и прегърната. Портретите вдигат поглед и установяват контакт с читателя. Моретата люшкат вълни, луната милва плаващ във въздуха строителен панел, на фона на широки хоризонти се открояват миниатюрните детайли на дребни съкровища. Думите и изображенията се допълват и доразвиват взаимно; те са достойни едни за други. Цялата книга на Раймондо Варсано (подписващ се и само като Раймондо) е наслада за ума и сърцето.
