„Параклис“ – изложба живопис на известния български художник Ивайло Мирчев, представя бургаската галерия „Пролет“ на ул. "Лермонтов" 32 до 10 ноември.
„Параклис е красива, макар и чужда дума. Преведена от гръцки означава утешение. Защо параклис? Пътят ми на художник винаги е бил съпътстван от съмнения и вътрешни противоречия, емоционални и от чисто занаятчийски характер. Дори, ако щете, изборът на тема, съпротивата на материала, етапите на работа, които много често променят до неузнаваемост пъвоначалнатата идея“, споделя художникът с благодарност към галерия „Пролет“, че му е позволила да реализира идеите си в търсене на пътя към неговия личен параклис в одухотворените й пространства.
Ивайло Мирчев е художник с уникално емоционално и креативно чувство за композиция и съчетание на цветовете, използва всички техники и формати и всички стилове. Изкуството му е преклонение пред природата в различните й проявления и представя дълбоката същност на един чувствителен артист.
По време на откриването на изложбата в Бургас снощи проф. Ивайло Мирчев споделя пред кореспондента на БТА, че изкуството наподобява за него един вътрешен параклис – "утешник", както сам го нарича, макар и думата да не съществува. Мястото, където художникът се бори, съмнява, намира смирение и утеха. „Откровено казано, просто харесвам думата параклис. Не мога да обясня защо“, признава художникът и уточнява, че според него новата изложба е много по-различна от всичко, което е правил досега. Във вътрешната борба със себе си творецът търси смирение и утеха. И именно в тази борба се ражда живописта му.
„Живописта като изразно средство, като език, като начин на общуване – това винаги ме е занимавало“, казва художникът. Той определя себе си като „сезанист“, близък до постимпресионизма, в който природата никога не се имитира буквално, а се интерпретира чрез личното усещане. "Това е моят мотив. Не откривам света. И не твърдя, че го откривам – няма и как да го открия. Но чрез своята чувствителност търся лична интерпретация на природата. Винаги тръгвам от природата. Никога не късам с нея", твърди той.
Често рисува от натура, като прави рисунки, които никога не са подробни – те просто маркират пространството, архитектурата, местата на нещата. Дава за пример една своя картина, в която използва силуета на църквата в Широка лъка, зад която обаче поставя море. „В Родопите, разбира се, море няма, но като художник мога да си го позволя“. За него това е свободата на изкуството – да може да направи каквото поиска.
Ивайло Мирчев е роден на 11 август 1954 г. в София. Син е на големия български художник Никола Мирчев. Завършва Художествената гимназия, а след това и Националната художествена академия, специалност „Живопис” (1981) в класа на акад. Светлин Русев. До 2024 г. е професор в катедра „Живопис“ в НХА. От 2004 до 2011 г. е бил председател на Съюза на българските художници. Негови самостоятелни изложби са представяни както у нас, така и в чужбина: Германия, Нидерландия, Швейцария, Австрия и др. Участвал е в колективни експозиции още в Италия, Русия, Швеция, Полша, Египет, Китай, Турция, Чехия, Словакия и др.
Носител е на множество отличия, сред които националните награди за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ и „Захарий Зограф“, а негови произведения са собственост на НХГ, художествени галерии и частни колекции в България, колекция „Лудвиг“ – Аахен, колекция „Хедер“ – Вупертал, на сбирки във Франкфурт, Дюселдорф, Ботроп, Виена, Стокхолм, Амстердам, Милано, Токио, Тел Авив, Базел.
