Започна мащабна реставрация в Сикстинската капела в Рим, включваща „извънредна поддръжка“ на фреската „Страшният съд“ на Микеланджело Буонароти – един от универсалните шедьоври в историята на изкуството, съобщи Corriere.it. Операцията е стартирала преди 48 часа, в неделя, и беше обявена вчера следобед в официално изявление от Ватиканските музеи. Работата е започнала с фазата на сглобяване на скелето и ще продължи приблизително три месеца.
Обяснява се, че стенописът на Микеланджело ще претърпи „почистваща интервенция“, но Сикстинската капела ще остане отворена през това време, като продължава да посреща поклонници и посетители, докато зад екран, възпроизвеждащ изображение с висока разделителна способност на самия „Страшен съд“, реставратори от Лабораторията за реставрация на картини и дървени материали на Ватиканските музеи ще извършват почистващите процедури.
Това се случва над 30 години след последната консервационна работа по „Страшният съд“ в Сикстинската капела – „реставрацията на века“, завършила през 1994 г. под ръководството на генералния директор Карло Пиетранджели и извършена от Джанлуиджи Колалучи – главен реставратор на лабораторията, по специален проект за поддръжка на шедьовъра на зрелия Микеланджело, припомня сегашният директор на музеите на Ватикана Барбара Джата. Тогавашната операция разкри брилянтните оригинални багри на фреската.
Грандиозната композиция е създадена от Микеланджело Буонароти между 1536 и 1541 г. върху стената на олтара на Сикстинската капела. От самото начало, наред с възхищение, творбата предизвиква и бурни реакции на отхвърляне поради наличието на множество голи тела, „които безсрамно показват срамотиите си“, цитира художникът Джорджо Вазари в своите „Животописи“. Това довежда през 1564 г. до решението на Конгрегацията на Събора в Тренто да се покрият някои фигури, смятани за неприлични, със завеси, наречени впоследствие шеговито „бричове“.
Проектът за сегашните реставрация и почистване бе обявен през август 2025 г. Те се налагат поради образувалия се белезникав филм върху изображенията, възникнал поради отлагането на микрочастици от чужди вещества, носени от въздушните течения, които с времето са притъпили контрастите на светлосенките и са уеднаквили оригиналните цветове на фреската, обяснява главният реставратор Паоло Виолини, цитиран от VaticanNews.
Стенописите на Сикстинската капела са обект на постоянен мониторинг от страна на Ватиканските музеи през годините, необходим за оценка на състоянието им на съхраняване предвид големия ежедневен приток на посетители. Реставрационната лаборатория е инициирала програма за превантивна поддръжка на целия декоративен комплекс, за да се премахват систематично натрупаните с течение на времето отлагания. При по-малки намеси това се извършва на части нощем.
Прочутата голяма стена зад олтара на Сикстинската капела, поръчана на Микеланджело през 1533 г. от папа Климент VII и започната при Павел III, със своите 180 квадратни метра изрисувана повърхност и 391 фигури, които я „оживяват“, е завършена през есента на 1541 г. На 31 октомври същата година папата отслужва тържествена вечерня пред шедьовъра за откриването му. Понастоящем стотици хиляди посетители идват всяка година, за да видят фреската, която е част от обиколката на Ватиканските музеи. Фреската „Страшният съд“ служи за фон на конклавите, които традиционно се провеждат в Сикстинската капела. По време на папски избори кардиналите на католическата църква се събират под фреската: за последно това се случи през май миналата година при избирането на папа Лъв XIV, припомня ДПА.
