"Новата вълна" на режисьора Ричард Линклейтър, разказ за създаването на шедьовъра на Жан-Люк Годар "До последен дъх", поведе с най-много номинации за "Сезар" - най-престижните френски филмови отличия, известни като френските "Оскари". Претендент в 10 категории, сред които за най-добър филм, режисура и оригинален сценарий, ''Новата вълна" излиза по кината у нас току след номинациите - на 30 януари, този петък.
Новата вълна, или Nouvelle vague, е направление във френското кино от края на 50-те и 60-те години на миналия век, което променя драматично пейзажа на европейската и световната кинематография и се превръща във вдъхновение за режисьорите от т.нар. нов Холивуд през 70-те (Копола, Лукас, Спилбърг, Скорсезе и др.) Движението от дебютиращи кинематографисти е наречено за първи път "Нова вълна" в статия, публикувана от Франсоаз Жиру във френското сп. "Експрес". Самите режисьори са започнали като журналисти и критици под крилото на Андре Базен в легендарното сп. "Кайе дю Синема", преди да преминат към практика в киното. Те се възползват от напредъка на техниката – по-леки камери, по-чувствителни ленти – и "освобождават" филмите от затвора на студиото, снимайки на улицата, с млади и непознати актьори и с малко пари. Сценариите се пренаписват в движение или се променят до неузнаваемост от импровизациите на режисьора и актьорите, от спонтанно възникнали на снимачната площадка идеи. Така те се борят срещу комерсиализацията в киното и срещу лицемерието в следвоенното общество.
За родоначалник на "Новата вълна" се приема филмът "400-те удара" на Франсоа Трюфо от 1959 г. Трюфо е и сценарист на "До последен дъх" (оригинално заглавие A bout de souffle), заснет на следващата година от Жан-Люк Годар и превърнал се в емблема на движението. Именно този епизод от историята на киното преразказва 65-годишният американец Ричард Линклейтър ("Преди изгрев") в своя трибют "Новата вълна", чиято световна премиера бе на фестивала в Кан, а българската - на "Киномания". Самите награди "Сезар" са създадени значително след описаните събития - през 1974 г.
Черно-белият "Новата вълна" се състезава за най-добър филм, режисура, оригинален сценарий, операторска работа, мъжки дебют за Гийом Марбек (изпълнителя на главната роля на Жан-Люк Годар), монтаж, звук, оригинална музика и дизайн на костюми. Очакваше се филмът да бъде френското предложение за "Оскар", но в крайна сметка селекционният комитет избра политически ангажирания "Обикновен инцидент" на също чуждестранен режисьор - иранския дисидент Джафар Панахи; заснет на персийски език, но продуциран във Франция.
Другите силни претенденти за "Сезар" са интимната драма "Привързаността" на Карин Тардийо, "Случай 137" на Доминик Мол, чието действие се развива по време на протестите на "жълтите жилетки", и "Голямата арка" на Стефан Демустие, показан у нас на "Синелибри". Всеки от тях има по 8 номинации, а "Малката сестра" на Хафсия Херзи - 7. В програмата на "Синелибри" беше и "Най-богатата жена на света", свободна адаптация по аферата "Бетанкур", който донесе поредна номинация "Сезар" на Изабел Юпер, и кандидатури в още пет категории. Анимацията "Арко", продуцирана от Натали Портман, и "Чужденецът" на Франсоа Озон, по екзистенциалистката класика на Албер Камю, имат всеки по 4 номинации.
В категорията за най-добър международен игрален филм "Битка след битка" на Пол Томас Андерсън ще се състезава със "Сантиментална стойност" на Йоаким Триер, "Сират" на Оливер Лакс, "Тайният агент" на Клебер Мендонса Фильо и "Черно куче" на Гуан Ху.
Церемонията по връчване на наградите "Сезар" ще бъде на 27 февруари в театър "Олимпия" в Париж. Водеща ще бъде актрисата Камий Котен, а Джим Кери ще получи почетна статуетка.
