„Живот по гръцки“, Питър Барбър

превод Юлия Чернева, издателство „Ера“

Новата книга от поредицата за държавите на издателство „Ера“ излезе буквално преди няколко дни. Топла, пари! Като разтапящите се скали на вулканичен остров, като нажежения пясък на лазурен плаж през август, като чиния миди саганаки, над които се вие ароматна пара. И ако тази никаква зима ви е омръзнала и сте готови да хвърлите дрехите и да се затичате към кое да е гръцко море по ваш избор, книгата на Питър Барбър е добро начало.

И тук е спазена традицията на поредицата книгите да са написани от първо лице, с дълбоко познаване на детайлите и както винаги, с чудесно чувство за хумор. Клетият британец разказва за собствения си живот в Гърция, където го отвежда любовта на живота му – пламенната Александра. Той се влюбва в нея, в семейството й, в гръцкия начин на живот с всичките му обичаи, традиции и суеверия, с откритото изразяване на целия спектър от възможни емоции, с обилната вкусна храна и живописната природа, която разкрива нови и нови великолепия след всеки завой.

Любовта на Питър и Алекс е подложена на всички изпитания, през които минават хората, встъпили в смесен брак. Различните култури понякога се допълват, друг път се сблъскват с трясък. Наместването на тектоничните плочи в такова семейство може да отнеме години, но в тази книга ни очакват огромно количество смях и почти никакви сълзи. Алекс и Питър са като деня и нощта – тя е с темперамента на фойерверк, готова всеки момент да се разридае от умиление или да се скочи да се бие в името на справедливостта. Шегите, които понякога си прави с мъжа си, често граничат с издевателство, но той е търпелив, уравновесен и все по-влюбен.

Възхищението му към Гърция, нейната природа, култура и хората, които я населяват, са толкова чисти и силни, че той приема безропотно и някои екзотично-зловещи блюда на масата, и постоянното заплюване против уроки, и лечението на настинка посредством катерене по планински склон с цел палене на свещи, и откритата враждебност на ездитния добитък по островите. За читателя пък остава да се чуди и да не може да реши окончателно дали това е възхвала на Гърция или сатира, особено когато нещата опрат до национални черти като клюкарстването, сметкаджийството или, да пази Господ,  до държавната администрация.

Домът на семейството е в Глифада, до Атина; но те са любители на забавленията, и за да се опознаят взаимно, пътуват ту до различни туристически забележителности, ту до закътани села със заведения, познати само на местните. Книгата е по-скоро автобиографичен роман, отколкото пътеводител, но ведрият тон и живописните описания предизвикват мечти, очертават дестинации и събуждат желание за живот. Дори местата, на които описанията не съвпадат с моите наблюдения, не ме дразнят, защото ги чета с наслада като добра литература, а наум се заканвам, че ще се наложи да проверя на място кой е прав.

Накратко – от привлекателната корица от акварелен картон до последната батална сцена с хищния архитект, който строи нова къща за младото семейство – всичко в тази книга носи усещане за лято, смях и топлина.