Вагнеровият фестивал на Софийската опера и балет подготвя премиера на десета опера от великия германски композитор за изданието си през следващата година. Форумът в българската столица е сред най-разпознаваемите оперни събития в Източна Европа и рядък пример за това как една културна инициатива може постепенно да се превърне в международна визитна картичка на цял град, отбелязват организаторите.
Фестивалът е неразривно свързан с името на дългогодишния директор на Софийската опера акад. Пламен Карталов — режисьора, който превърна Вагнер в една от емблемите на българския оперен театър. Днес проектът дори вече не може да бъде описан само като фестивал: той е цялостна Вагнерова линия в репертоара на културната институция, изграждана повече от десетилетие. Девет заглавия са реализирани досега, а десетото, което предстои, е „Нюрнбергските майстори певци“.
От Софийската опера са готови с програмата за проявата през 2027 г. 28, 30 май и 3 юли са премиерните дати на „Нюрнбергските майстори певци“ във версията за миланската „Ла Скала“ от 1889 г., навремето подготвена лично от Джакомо Пучини.
Дните от 26 юни до 1 юли са отредени за гениалната тетралогия „Пръстенът на нибелунга“: „Рейнско злато“ – 26 юни, „Валкюра“ – 27 юни, „Зигфрид“ – 29 юни, „Залезът на боговете“ – 1 юли.
Историята
За 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер през 2013 г. маестро Карталов избира възможно най-амбициозния начин за отбелязване – с поставяне на цялата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“. Проектът е замислен не като еднократна продукция, а като четиригодишен процес: 2010 г. – „Рейнско злато“, 2011 г. – „Валкюра“, 2012 г. – „Зигфрид“, 2013 г. – „Залезът на боговете“. Първият Вагнеров фестивал на Софийската опера се провежда от 22 до 29 юни 2013-а.
След „Пръстенът на нибелунга“ Софийската опера постепенно разширява Вагнеровия си репертоар. Към четирите части на „Пръстена“ се добавят „Тристан и Изолда“ – 2015-а, „Парсифал“ – 2017-а, „Летящият холандец“ – 2022-ра. Следващата голяма годишнина на Рихард Вагнер през 2023 г. е отбелязана с изцяло нова продукция на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, както и с грандиозен Вагнеров фестивал от 8 до 30 юли, представящ всички седем заглавия от репертоара на Операта.
Впоследствие в афиша на Софийската опера са добавени още две творби: „Лоенгрин“ – 2024-та, и „Танхойзер“ – 2025-а. Така днес Вагнеровият репертоар включва девет заглавия.
Предстои голяма крачка: „Нюрнбергските майстори певци“ – едно от най-мащабните произведения на Вагнер. Подготовката изисква огромен певчески състав, сложна оркестрова партитура и значителен сценичен ресурс. Именно затова спектакълът е планиран като дългосрочен проект.
Пучини и „Майстерзингерите“ в „Ла Скала“
Софийската опера ще се обърне към историческата италианска версия на „Нюрнбергските майстори певци“, подготвена от Джакомо Пучини за премиерата на произведението в „Ла Скала“ в Милано през 1889 г.
В края на XIX век издателят Рикорди придобива правата за изпълнение на Вагнер в Италия и възлага първата постановка на „Майстерзингерите“ в „Ла Скала“ на младия Пучини. Композиторът прави необходимите съкращения и адаптации, включително преработки на някои арии. Оркестрацията е поверена на Франко Фачо, който е свързан с Байройтската музикална традиция.
Премиерата в Милано е на 26 декември 1889 г. – исторически момент, с който Вагнер окончателно навлиза в репертоара на „Ла Скала“.
Бъдещата софийска постановка ще направи своеобразен мост между три културни столици и три различни епохи: Байройт на Вагнер, Милано на Пучини и съвременна София. Именно тази подробност придава на десетото заглавие в репертоара особена концептуална стойност. То не е просто поредната опера на Вагнер, реализирана в София, а завръщане към конкретна глава от историята на европейското музикално наследство.
Публиката
С времето Вагнеровият фестивал на Софийската опера започва да привлича публика отвъд България. Сред международните посетители са почитатели на Вагнер от Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Исландия, Австралия, Китай и САЩ. Така се появява един от най-важните признаци за превръщането на фестивала в бранд: ценителите започват да пътуват до София заради самия Вагнеров проект.
Това е качествено различен феномен. При обикновено културно събитие зрителят избира между предложенията в града. При специализирания фестивал той може да избере самия град заради събитието. София постепенно влиза именно в тази категория, изтъкват от Операта.
Паралелно с това нашите Вагнерови спектакли се представят и извън България. Гастролите в Германия, Русия, Словения, Хърватия, Италия, Северна Македония допринасят за международното позициониране на театъра с устойчив Вагнеров репертоар. Така се оформя двупосочен модел: чуждестранната публика идва в София, а Софийската опера изнася своя Вагнер извън София.
Вагнеровият репертоар не може да бъде изграден за един сезон. Необходим е натрупан опит – певчески, диригентски, оркестров, режисьорски и технически. Всяка следваща постановка стъпва върху знанията, натрупани от предишната. По този начин се създава не просто спектакъл, а школа. От „Пръстенът на нибелунга“ до „Нюрнбергските майстори певци“ – това е история не просто за Вагнер, а за това как една опера изгражда школа, как една школа изгражда репертоар, как репертоарът изгражда публика, а публиката – международна репутация, категорични са от екипа на акад. Пламен Карталов.
