Пловдивските медии сравниха със земята новия моноспектакъл на Деян Донков, който откри Есенния салон на изкуствата в Града под тепетата снощи. Не по-благосклонни са и стотиците отзиви в социалните мрежи и форумите към публикуваните материали за събитието. Според репортажите, още след десетата минута публиката е започнала масово да се изнася към изходите, а до края на представлението претъпканият в началото Античен театър е останал наполовина празен. Новият моноспектакъл на известния актьор „Последното бягство на Дон Жуан“ е по текст на писателя Недялко Славов, който е автор и на „Камбаната“ – първият моноспектакъл на Донков, който се играе с успех на сцената на Народния театър и за няколко сезона обиколи страната, неизменно аплодиран от публиката. Неговият Дон Жуан обаче явно не е успял да прелъсти пловдивските зрители с премиерния си показ.
„Пловдивската публика сложи усмирителна риза на Дон Жуан. Дългоочакваната премиера на тандема Деян Донков-Недялко Славов, с която бе открит Есенният салон на изкуствата, се превърна във фиаско, а зрителите дадоха ясна оценка за културния продукт. Десетина минути след началото тихо и с покруса те започнаха да се изнасят от Античния театър, а до края останаха само най-търпеливите и верни фенове – една шепа зрители на фона на пълните трибуни в началото. Подобно масово напускане на постановка е прецедент, който пловдивското театрално общество не помни“, пише „Трафик Нюз“. „Нецензурният език, образът на вечния любовник Дон Жуан, лайф камерата и жълтата рокля не са достатъчни, за да компенсират липсата на качествена драматургия, на ярко сценично присъствие и ясна цел – да се прави хубав спектакъл. И ако нещо от това не е достатъчно, поне е добре да се спести претенцията. Такава обаче надничаше във всички анонсиращи премиерата материали“, твърди пишещият и напомня, че камерен спектакъл на Античния театър не е по силите на всеки.
„Спектакълът е посветен на Дон Жуан, вечния символ на съблазнението, харизмата и мъжкото присъствие. Но за съжаление, дори и голото тяло на Деян Донков не можа да накара публиката да остане на местата си и да компенсира липсващата драматургия и безумна режисура“, посочва журналистът Георги Кирилов в „Пловдив24“. Апропо, режисьор на постановката е самият Деян Донков. „За голяма част от зрителите това, което се случваше на сцената, беше трудно за следене без ясна логика, без усещане за последователност и без достатъчно драматургична опора, която да оправдае претенцията на спектакъла. На моменти всичко изглеждаше като фарс, който сам не знае накъде върви“, описва ситуацията авторът. „Импровизациите, нецензурният език и опитите за провокация трябваше да внесат динамика. Вместо това обаче усещането беше, че се прави опит да бъде запълнена една празнота, която няма как да бъде прикрита. За голяма част от хората представлението се оказа скучно, безвкусно, претенциозно и на моменти абсурдно“, заключава Кирилов.
Участниците в дискусията в Интернет също в преобладаващата си част обругават моноспектакъла, позовавайки се на нецензурния език, липсата на логика, слабата според тях актьорска игра или…на антипатията си към Деян Донков, позволявайки си да коментират дори личния живот на актьора, сравнявайки го с героя, съсипал много жени. По-сдържаните изтъкват, че Деян Донков се е раздал, за да спаси представлението, и играта му е била отлична, но пиесата на Славов се е оказала неспасяема. Някои от малцината, останали до края, обаче пишат, че тръгналите си преждевременно не са разбрали смисъла на постановката и че едва на финала става ясно, че персонажът произнася своя объркан и скандален монолог в качеството си на пациент в психиатрията. Породи се и спор дали публиката трябва да изрази отношението си с демонстративно напускане пред очите на актьора, или да остане до края поне от уважение към него и създателите на спектакъла.
"Провалът беше жесток. За първи път ми се случва да присъствам на подобно фиаско. Сега ми е любопитно какво ще напише "театралната критика", пише журналистът и галерист Ваня Трингова.
„Нека сега колегите се усетят малко, щото много си повярваха и те! Това е най-голямото унижение за един актьор – да те напусне публиката докато ти си още на сцената! С две думи – пълен провал! Редно е хората да си върнат парите от билетите, които никак не са били евтини!“, коментира актьорът Христо Порязов, без да я есно дали е присъствал, или не.
Има обаче и опоненти на масовото оплюване на видяното снощи, особено по отношение на изявата на Деян Донков. Във форумите някои пишат за него и по различен начин: „Не е така, той има много силни роли! В Япония 10 пъти са го викали на бис за "Калигула". И не само там, и не само за тази роля. Просто моноспектакъл не е за открити пространства, губи се въздействието на текста и връзката с публиката. Отделно, ако и текстът е слаб и има оригинал за сравнение“.
„Всеки може да се провали, може и да стане след това и да продължи, може и да сътвори нещо стойностно. Трябва ли да сме толкова жестоки?“, пита последователка на социалните медии.
„В действителност това не беше моята постановка – не си тръгнах възторжена, нито с онези огромни впечатления, които да нямам търпение да споделя с близките си. Но категорично съм против грубия начин, по който масово хората започнаха да се разотиват още преди края и то на големи тълпи... като стада, точно пред погледа на артиста… Нарича се възпитание. Нарича се култура“.
„Недялко Славов е изключителен творец. Деян Донков е колосален талант… Просто сега не им се получи. Шапки долу, господа – не е лесно да си достоен в неуспеха“.
„Аз изгледах представлението до края, когато всъщност се случи развръзката и стана ясно, че героят е в лудница и всичките му излияния и абсурдни на места монолози са плод на неговото болно съзнание. За мен беше интересно, различно и модерно, а по отношение на текста на Недялко Славов – мога да кажа само, че беше нетрадиционно и даже гениално. Деян Донков игра невероятно! Излишно е да коментират хора, които не са останали до края на представлението. А пловдивската публика доказа, за съжаление, че е доста посредствена и освен комедии с прост сюжет, друго не може да поеме. Театърът не е място за вечерна прохлада под звездите и търсене на разнообразие – особено за пенсионерите“. Това са част от коментарите, видели в постановката нещо различно от общата маса.
Техните настроения обобщава поетът Росен Карамфилов, син на отишлия си безвреме известен пловдивски художник Кольо Карамфиилов: „Чух какво се е случило по време на премиерата на постановката "Последното бягство на Дон Жуан"… От дете гледам театър. Възпитан съм в огромно уважение към сценичните изкуства. Познавам най-големите актьори в България. Никога не съм напускал представление. Дори и в случаите, когато не ми е харесало особено. Не мисля, че това е някакъв героизъм. Да си тръгнеш. Да откажеш да вникнеш в дадено внушение или послание. Знам какъв писател и драматург е Недялко Славов. Познавам го лично. Знам какъв актьор е Деян Донков. Познавам го лично. Познанството ми с тях няма общо със съществения факт – България скоро няма да има нито такъв писател, нито такъв актьор. Добре е да си дадете сметка за това другия път, преди да проявите такова неуважение. Да, това е неуважение“.
Любимата на актьора - актрисата Анна Кошко, също го защити:
Очакваме моноспектакъла и в столицата – дискусията за неговите качества или отсъствието на такива остава отворена…
Преди и след - TrafficNews
