От сдружение „Независим културен сектор“ определиха като „добра новина за целия сектор „Култура“ единодушно приетата в Комисията по културата и медиите към Народното събрание Харта за културна политика. Според независимите артисти тя е важна стъпка към изграждането на дългосрочна, последователна и устойчива културна политика в България – нещо, за което от години се говори, но така и не става реалност.
Хартата съдържа 64 точки, обединени в 8 основни направления, които очертават рамката на бъдещите политики и законодателни инициативи в сектора. Сред тях са поетапното увеличаване на бюджета за култура до минимум 1% от брутния вътрешен продукт, устойчивото финансиране на независимия културен сектор, гарантирането на културните права на гражданите, приемането на Закон за статута на артиста и защитата на авторските права.
Хартата беше внесена от седем организации, представляващи различни направления в културния сектор: Обсерватория по икономика на културата, Българска музикална асоциация, сдружение „Независим културен сектор“, Асоциация за свободен театър, Асоциация на сценографите в България, сдружение „Фабриката за идеи“ и Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“. Инициатор на Хартата е д-р Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата.
„Огромното постижение е, че Хартата получи единодушната подкрепа на представителите на всички парламентарни партии в комисията! Признание, че поставените цели са надпартийна кауза, която успя да обедини политическите сили в усилията им за развитието на един от най-неглижираните през последните години сектори в България“, коментират независимите.
Документът предвижда увеличаване на средствата от бюджет 2027 за национални, държавни, общински културни институти и читалища, за независимия сектор и проектното финансиране, за Национален фонд „Култура“. Културната политика за следващата година трябва да отчете в пълна степен натиска
на инфлацията и нарастващите разходи за енергия, техническо обезпечаване, материали, транспорт, дигитализация, поддръжка и труд, като за различните подсектори бъдат разработени компенсаторни механизми и актуализиращи формули, които да не допускат фактическо обезценяване на бюджета и да предотвратяват задълбочаване на институционалната и проектната нестабилност, казва се още в документа.
Бюджетните решения трябва да отразяват специфичните нужди на сценичните и визуалните изкуства, на музикалния сектор, на филмовата индустрия, на дейностите, свързани с културното наследство, и т.н., изисква Хартата.
Обсъждането и единодушното приемане на Хартата се състояха в присъствието на министъра на културата Евтим Милошев. „Очакваме от него, като представител на изпълнителната власт, да поеме ясна и конкретна отговорност за незабавното прилагане на заложените в Хартата приоритети. Документът не бива да остане просто добро намерение, а трябва да се превърне в практически пътеводител за спешни управленски решения, конкретни мерки с ясни срокове и измерими резултати. Постигнатият безпрецедентен надпартиен консенсус дава необходимата политическа основа за действие и не оставя оправдание за по-нататъшно отлагане на належащите реформи“, посочват от сдружение „Независим културен сектор“. Според представителите му това е изключително важен момент, защото създава предпоставки за приемственост в културните политики, независимо от политическите промени и мандатите на отделните правителства.
Хартата е значимо постижение на обединените усилия на гражданските организации, професионалните общности и представителите на законодателната власт. „Културата не е периферия. Културата трябва да е национален приоритет“, категорични са авторите на изявлението по повод приемането на документ
