"Песен за Ахил", Маделин Милър
превод Кристина Георгиева, издателство "Егмонт Анишър"
Историята на Патрокъл не започва обещаващо. Той е царски син, но не блести с особени качества. Още като дете е един от кандидатите за ръката на хубавата Елена и е обвързан с клетва за вярност към Менелай. Без да иска става убиец и е пропъден от дома си. Изпратен надалеч, във Фтия при цар Пелей, за да го отгледат като храненик и да се превърне в обикновен войник в чужда армия, той се е примирил с безрадостната си съдба.
Ахил, синът Пелеев, е връстник на Патрокъл, но за него боговете са начертали друг път. Майка му е морска богиня, така че Ахил е богоравен. Най-бързият, най-силният и най-красивият сред мъжете. Ахил избира Патрокъл за свой най-близък приятел още когато са деца. Заедно се обучават при кентавъра Хирон и остават неразделни до смъртта и дори след нея.
Всичко това знаем от самия Омир. Но древногръцките епоси са като брашнян чувал, при всяко разтърсване от него изпадат нови и нови истории. "Песен за Ахил" е една от тях. Това е първият роман на Маделин Милър и в Goodreads над един милион души са му дали средна оценка 4,37 от максимум 5.
Това, с което книгата грабва читателя от първата страница, е удивителният образ на Патрокъл. Той разказва за себе си с ведро смирение. Неговата почтеност и достойнството му остават ненакърнени и в най-тежки, и в най-щастливи времена. Той е толкова обикновени и незабележим, че дори името му, което означава "бащина слава"“, се превръща в обида за вечно разочарования му баща. Не е добър боец, нито добър певец. Но дори и да беше, на фона на Ахил всеки би изглеждал незначителен.
За читателя е лесно да се идентифицира с Патрокъл, обикновения смъртен. Историите за ежедневието, преживяванията и живите, свежи размисли звучат привлекателно. Патрокъл печели доверието и обичта ни със своята вярност, с постоянството, с което се стреми да създаде баланс в живота на своя приятел и възлюбен.
Да, това е история за изключителната привързаност между двама мъже. Красива, чиста и вълнуваща; въпреки предизвестения й край на всеки кръстопът, при всяка стъпка ние заедно с героите се опитваме да намерим пролука, да се залъжем, че има надежда за спасение. Маделин Милър разгръща кратките формули, които всеки от нас е запаметил още от училище. Ахил трябва да избере между дълъг безславен живот и кратък, но озарен от вечна слава. Какво точно означава това ден след ден, в отношенията между майка и син, мъж и жена, между владетели и бойни другари? От черупката на клишето се появява пълноценен, вълнуващ разказ за живи хора, които се стремят към щастието, постигат го, но не могат да го задържат – защото никой не може.
За ранните години от живота на Ахил, както и за първите 9 години от Троянската война, рядко се разказва. Маделин Милър се спира точно на тях, а отминава мимоходом други сюжети, например за щита на Ахил или пък за битката му с Хектор. По този начин тя запълва празнотите в прочутите повествования. От случки, родени от въображението й на базата на отделни мотиви в класическите произведения, тя създава своите герои и ги показва в нова, непозната светлина. Пещерата на кентавъра, издълбана в гигантски кристал розов кварц; уроците по елински на Бризеида, кожата и роклите на Тетида – целият роман е изпъстрен с детайли, които се впиват в паметта.
В крайна сметка Патрокъл, незначителният смъртен, се оказва истински велик герой заради добротата и верността си.
"Песен за Ахил" е и увлекателен, и информативен роман, написан с изящен стил, преведен добре (казвам го за успокоение на тези, които са го чели на английски, но се страхуват да го препоръчат на български от притеснение за превода), а финалът е трагичен и прекрасен.