"Тайнственият гост", Нита Проуз
превод Анелия Янева, издателство "Лабиринт"
"Като казвам "ситуация", нямам предвид определението в речника за "обстоятелство" или "състояние на нещата", а смисъла, който управителят на хотела господин Сноу употребява за тази дума – "проблем с епични размери и ограничени решения".
Моли, главната камериерка на изискания петзвезден хотел "Риджънси" държи на думите – както на съвършения правопис, така и на употребата им с най-точното възможно значение. За нея от огромна важност са детайли, които никой друг не би забелязал, камо ли да ги запомни и да вникне в смисъла им. Още от детството това е една от нейните странности. Според учителите и за връстниците й това е слабост. Според прекрасната баба на Моли обаче да си различен всъщност е сила, която те прави уникален и безценен.
Моли има затруднения с тълкуването на метафоричните изрази; тя не схваща иронията и не умее да разпознава емоциите според израженията на хората. Но се старае, учи и запаметява. За сметка на това интелигентността й е преждевременно развита, а моралът й е кристален; тя е предана, всеотдайна и неспособна да лъже.
В "Тайнственият гост", продължение на "Камериерката", Моли е открила идеалното работно място за себе си, споделя дома и живота си с прекрасен млад мъж, намерила е приятели и дори е взела под крилото си стажант-камериерката Лили и я обучава. Направо е невероятно, че въпреки всичко това, Моли отново се оказва сред главните заподозрени в убийство.
Големият писателски успех на Нита Проуз в "Тайнственият гост" е, че е успяла да запази характера на Моли цялостен и непокътнат, такъв, с какъвто читателите от цял свят вече я обичат, но и да разкрие нейното развитие през изминалите години след края на събитията в "Камериерката". Непохватността и сковаността не са изчезнали, но са намерили приложение в идеално спазвания ред, в разумните правила, които гарантират на гостите на "Риджънси" най-висок стандарт на обслужване. Мъдростите, наследени от баба й, вече са много по-дълбоко осмислени и превърнати в лична мъдрост и в светъл, оптимистичен поглед към живота.
И наистина, дори пословици и поговорки, които в устата на друг биха звучали като кухи клишета, изречени от Моли добиват жизнена сила. Следването им гарантира победа на чистите сърца, справедливост и хармония. И, може би парадоксално, когато точно Моли наруши някое правило, това е само за да се постигне наистина благородна цел. Моралният й компас е толкова категоричен, че още когато е съвсем малка, тя успява да спаси баба си от беда – знае, че се случва нещо лошо, не разбира какво е то, но намира начин да помогне. Отношенията между баба и внучка са толкова близки и пълноценни, че дори смъртта не успява да ги прекъсне и преди да вземе някакво решение, Моли винаги се запитва какво би казала баба й. "Понякога се случват такива неща между нас – и аз усещам това, което чувства тя, нейната емоция прониква през кожата ми и превзема цялото ми същество. Трябва да потърся нещо по въпроса в книгите по анатомия… все трябва да има обяснение как очите на баба са свързани с моя стомах."
Бабата на Моли е герой, към когото и читателят се привързва заради нейния твърд, но и благ характер. "Когато отново се извръща с лице към мен, тя е усмихната и заклевам се, усмивката й е искрена. Почерпила е тази усмивка от някакъв извор дълбоко в себе си и сега я предлага като букет свежи рози."
Но не само тя, а и останалите образи в романа са чудесно измислени, описани и събрани на едно място, и то не къде да е, а в салона за чай на петзвездния бутиков хотел. Убийството на една литературна звезда, почитателите й, служителите на хотела, полицейската инспекторка – всички наело с Моли са неповторими чешити, а мистерията трябва да бъде разкрита.
- Скъпо дете, - подхваща баба, - ще се справим и с тая ситуация така, както се справяме с всичко останали.
- И как по-точно? – питам.
- Заедно – заявява тя.
