„Шепотът под вратата“, Т.Дж.Клун

превод Десислава Сивилова, издателство „Артлайн студиос“

Уолтър Прайс е абсолютен задник. Студен, надут, опиянен от властта си началник, безчувствен и педантичен в изискванията си към другите, самовлюбен и дразнещ в скъпия си костюм, шит по поръчка. Истински психопат, неспособен на съпричастност, който изпитва удоволствие да уволни дългогодишна служителка, като игнорира чувствата й, както и приноса й към фирмата му през всички години, в които е работила за него. Уволнява я заради еднократно, незначително закъснение, точка, край.

В следващия момент Уолтър Прайс се свестява, но не в елегантния си офис, а в една църква. Облечен е с анцуг, джапанки и раздърпана тениска, с чувството, че не владее положението, тъй като е объркан, изплашен, а на всичкото отгоре и мъртъв.
Т.Дж. Клун е написал най-ведрия и забавен роман за смъртта, който можете да си представите. Фантазният свят, в който попадат хората, загубили живота си, и преходът им към следващото ниво, не се базира на някоя конкретна митология или религия. Има мотиви и символи, взети назаем от различни вярвания, но преосмислени по необичаен начин. В този роман герои са душите на мъртвите – най-общо казано „душите“, жътварят, който ги придружава до междинната спирка, и лодкарят, който ги подготвя да минат през вратата, и никой от тях не знае какво има зад тази врата.

Уолтър Прайс също не знае, затова се съпротивлява на всяка крачка. Жътварката Мей и лодкарят Хюго са до него и му помагат да открие мира и покоя. Те търпеливо изчакват да премине през етапите на отричане, гняв, пазарене, приемане… За всеки човек този процес изглежда различно, а Уолтър се справя бавно. Какъв късмет, че мястото, тази своеобразна чакалня, е толкова уютно.

Освен че е лодкар на души, Хюго е собственик на чайна. Има си и табелка, и всичко. „Харонов брод: чай и вкусотии“. Отглежда чаените храсти в собствения си заден двор. Сградата е на четири етажа, с накривена кула и стени, накичени с картини от далечни места по света. Пред камината дреме призракът на дядо му, а на пода се търкаля призракът на кучето му в очакване някой да го почеше по корема. Горкият Уолтър Прайс! Оказва се, че той е доста некадърен дух. Докато се опитва да се научи да сяда на стол или пък да смени джапанките си с елегантни кожени обувки, му се налага да изтърпи доста смях по свой адрес, да се сблъска с истината за пропиления си живот, да признае пред себе си и пред света, че винаги е копнял за обич – и да срещне любовта в лицето на Хюго.

Ако не понасяте темата за интимните отношения между хора от един и същи пол, може би тази история ще ви напрегне. В „Шепотът под вратата“ става дума за това какво означава да си добър и достоен човек, има ли смисъл в щедростта и саможертвата; има ли надежда за всички, дори за най-окаяните и злите, дори за самоубийците. Това, че човечността и красотата са на първо място по значимост, според мен е безспорно, а дали героите на един роман са гей или хетеро изобщо не може да ме смути. Всъщност дори е любопитно и определено разширява светогледа, така че бих насърчила по-закостенелите читатели да прочетат тази книга. За любовта тук се говори вдъхновено и деликатно, като за щастие, което всеки заслужава.

В крайна сметка смъртта се оказва не само скръб, загуба и болка, а и възможност за преосмисляне на живота, за почивка и облекчение. Разсъжденията по тази толкова мъчителна тема са задълбочени, но и свежи, така че на не едно място се смеем през сълзи и като се забавляваме, откриваме прошка и мир – не само за Уолтър Прайс, но и за самите себе си.