„Извън контрол“, д-р Шефали Тсабари
превод Светла Колева, издателство „Ракета“
Прави чест на издателство „Ракета“, че разширява своята аудитория по толкова логичен и хармоничен начин. Издателството се утвърди с детските си книги, и същевременно предлага книги в помощ на родителите, защото няма как нещастни възрастни да отгледат щастливи деца, нали така?
Стремежът към щастие е основно човешко право, но самото щастие не е гарантирано на никого и постигането му е доста трудна задача. То е като мисия на странстващ рицар, която изисква сила, всеотдайност, добри помощници, верни другари и много късмет. За децата, които сега тръгват към своето приключение, родителите са незаменими учители и покровители. Но за беда самите майки и бащи твърде често са объркани и само доброто желание не е достатъчно. Още повече че всеки възрастен носи травми, които е получил в своето детство, и съзнателно или не, повтаря грешките на своите родители. Изглежда, че всички ние сме затворени в омагьосан кръг и сме принудени отново и отново да прави едни и същи неща. Това, което сме научили, хубаво и лошо, предаваме на децата си, те – на внуците ни, и край няма.
Доктор Шефали Тсабари използва наученото от университета и от опита си с многобройни пациенти, за да направи видими някои типични грешки в отношенията между поколенията в семейството. Идеята е, че да осъзнаем как постъпваме, е първата крачка към здравословна промяна.
Основна теза на доктор Тсабари е, че „дисциплинирането“ като система от заповеди и наказания не води до нищо добро. То показва незачитане на личността на детето и на моментните му нужди и състояние. Поставя децата през избор между две губещи възможности – да потиснат собствените си чувства и да станат твърде послушни и зависими, или да се разбунтуват срещу родителския авторитет и да действат импулсивно и разрушително. Твърде често децата не виждат причинно-следствена връзка между простъпката и наказанието, което ще последва. Ако не си напиша домашното, ще ми вземат телефона. Ако закъснея за училище, няма да ме пуснат на рождения ден на приятелката ми. Какво общо има между едното и другото? Това недоумение се пренася и в отношението към родителя, който изглежда тираничен. А целта изобщо не е такава! Всеки родител иска да създаде у детето си добри навици, но преди всичко – в семейството да има близки връзки на обич и разбиране.
Доктор Тсабари дава разбираеми и болезнено познати примери, за да покаже как в старанието си да бъдат отговорни, родителите се опитват да бъдат пределно контролиращи, а това, за щастие, е непостижимо. Всъщност гневът е изблик, породен от чувство за несправяне със ситуацията и безпомощност да се наложи пълен контрол. Разбирането, че никой не е съвършен – нито родителят, нито децата, и приемането с великодушие на слабостите ни несъвършенства, е здравословен начин да постигнем баланс с близките си и със самите себе си.
Стремежът към налагане на контрол може да се корени и в старанието за прекомерно обгрижване и предпазване на децата. Такова поведение не им позволява да се научат да се справят сами в трудни условия, създава им нереалистични очаквания за света и подкопава самоувереността им. Например една дъщеря, която всяка сутрин закъснява за училищния автобус, принуждава майка си да я кара с колата до училище. Майката налага все по-големи и все по-безполезни наказания, но детето продължава да закъснява, защото знае, че мама е винаги на повикване и ще я спаси. Ако майката потисне нуждата си да предпазва детето, ще остави естествените последици да се случат. Изпуснат автобус, закъснение в училище, наказание, наложено от учителката. Тези последствия имат много по-силен възпитателен ефект от сто забрани за гледане на телевизия вечер.
Личен послепис: Децата понасят грешките на родителите си, но когато пораснат, повтарят същите грешки със собствените си деца. Не ми беше хрумвало, че ако поживеем достатъчно дълго, колелото се завърта още веднъж и ситуацията се потретва, само че сега идва ред ние да се грижим за своите остарели родители. Те са безпомощни, зависими, объркани, не разбират света, трябва да им се обяснява всяко нещо, при това своеволничат, проявяват капризи, действат необмислено, а ние пак трябва да бъде разбиращи, търпеливи и готови за саможертва. Когато се разгневим, това е още по-непростимо и чувството за вина избуява и прави нещата още по-трудни.
„Извън контрол“ е за нас – като деца, като родители и още веднъж, като родители на родителите си. И поне на мен наистина ми беше полезна.
