Представяте ли си да отидете на гости на приятелско семейство, а там вместо вечеря домакините да ви сервират новината, че са убили ваш добър познайник? Брутална шега или гостоприемството вече стига до абсурдни измерения и върви в комплект с атракционно влакче на ужасите в хола? Пиесата "Господин Колперт" на германеца Давид Гизелман – един от значимите съвременни немскоезични драматурзи, задълго ви оставя в неведение дали чувството за хумор в наши дни съвсем е почерняло, или моралната нищета на новите материално презадоволени варвари напълно е дерайлирала от социално допустимите коловози. Постановката на режисьорка Стефани Христова – възпитаничка на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ и магистър по философия от Софийския университет, обаче не е дала възможност на създателите на наградите "Златен кукерикон" дълго да се колебаят: почти веднага след премиерата тя получи две номинации за театралните отличия за комедия и сатира – в категорията "Млада надежда" за режисурата на Стефани и за най-добра мъжка роля за също така младия Спартак Тодоров. В спектакъла, който се играе на сцена „Дерида“, Спартак си партнира с Ивана Керанова – двойката домакини на купона Ралф и Сара, с Михаил Недялков и Теона Димова – техните посетители Бастиан и Едит, и с Мартин Костадинов в образа на един злополучен разносвач на пици. И всички са страхотно добри в този труден за преглъщане казус.
Макар и много забавен, спектакълът "Господин Колперт" не е точно комедия – той виртуозно балансира по острието на бръснача между хорър и сатира, държейки през цялото време публиката на нокти дали г-н Колперт наистина е бил убит от Ралф и Сара, или това е само груба и неуместна шега. Въпреки ярките комедийни взривове – абсурдно различното или направо отсъстващо чувство за хумор у експанзивния Бастиан-Недялков или нелепото многократно заявяване на поръчката за 4 пици с техните особености, които при това се бяват и накрая пристигат в напълно друг, нежелан асортимент – предизвиканият у зрителя смях е някак нервен, като в предчувствие за нещо ужасяващо. Защото спектакълът недвусмислено излъчва едва сдържана агресия, която в един момент дори избива с кръв като истинска и със съвсем като истинско повръщане… За съспенса съществено допринася и музиката на Юлиан Стоичков.
Независимо от тези дребни натуралистични волности, постановката е изключително стилна, със своя специфична графика и геометрия – черни официални костюми на фона на чисто бялата сценография (техен автор е Радостина Тенева) и почти симетрично разположени персонажи, които напускат местата си основно при избухващите физически и словесни схватки. Но дори когато са линейно позиционирани, те не са статични – било защото от време на време залягат, за да се вслушат в долитащите от шкафа звуци (може би от нечия агония?!), било заради изискванията на реактивния диалог.
"Господин Колперт" на Гизелман в прочита на Стефани Христова е драматично адекватен на днешния свят на безпричинно насилие, практикувано само заради удоволствието или поради правото на силния (извършвано понякога и от цели държави). Героите са хора с престижни професии, с добър социален статус, преситени от всичко, загубили способност да почувстват нещо истински. Затова търсят все по-силни и по-силни стимули, по-рискови и жестоки игри. Колегата Колперт им попада на мушка почти случайно – просто им се струва напълно безполезен, така че… Господин Колперт може да бъде всеки от нас, казва режисьорката в едно свое скорошно интервю. Но още по-страшно е, че всеки от нас би могъл да стане и убиец на някой произволен г-н Колперт (макар и невинаги в буквалния смисъл), ще добавим ние. В такива случаи крачката от разрушението до себеразрушението може да е съвсем малка, е неизреченото, но отчетливо звучащо предупреждение в спектакъла на Стефани.
Опасно е, когато модерният човек, въоръжен със своите познания, пари, технологии, AI, започне да се мисли за Бог, да замества бога в решенията кой е ценен и кой не, кой е прав и кой не, кой има право на живот и кой не… Да тества пределите на свободата и да изпитва собствените си граници – като Разколников в "Престъпление и наказание" на Достоевски. Гизелман стига само до престъплението, но останалото ще си го представим…
Преводът на текста е на Искра Николова.
Авторът на пиесата Давид Гизелман беше в София и преди седмица аплодира българския "Господин Колперт" на сцена "Дерида". Следващото представление е на 30 май.
