"Детайлите", Ия Йенберг

превод Стела Джелепова, издателство "Orange books"

Четири портрета. Четири дълбоки сърдечни връзки. Четири огледала, в които разказвачката потъва, за да потърси смисъла на всичко, което се случва и отминава. Във флуидното, леко извън-себе си състояние, в което треската я отнася, тя се връща към някои от най-важните хора в своя живот. Не е тежко болна, просто с температура 38, отпусната, опиянена от вътрешната си топлина, в сънлива самота и с цялото време на разположение. Докато тялото й се бори с болестта, може би всички тези мисли и спомени й служат да полекува вътрешното си аз.

Историите не са подредени хронологично. Любовите са несравними помежду си и тази разбъркана подредба не ни позволява да се подведем да търсим елементарни причинно-следствени връзки. Разказвачката се връща към младостта си, към сходни ситуации, по силата на свободно асоцииращото си съзнание, което сърфира от докосване към дума, от мирис към усещане, от любов към раздяла към любов...

Първите трима души, за които тя ни говори, са доста различни помежду си. Героинята има отношения и с мъже, и с жени, като това очевидно не представлява някакъв куриоз или странност, поне в повествованието и според реакциите на околните (или липсата на реакции). Йохана е аналитична и стегната, умее „да превключва“ емоциите си, от огън на лед, все едно може сама да реши кога да започне да обича някого и кога точно да спре. Тя е амбициозна, но и щедро умее да насърчава. Ники е деструктивна, тя вирее най-добре в безпорядък, тление и непредвидимост. Алехандро пък е самата любов, самият танц, самото докосване на човек до самия себе си, в съвършена пълнота и удовлетвореност. И трита връзки са с предизвестен край, единственото сигурно и в трите случая е, че ще свършат внезапно и непредотвратимо. И Йохана, и Ники, и Алехандро са "счупени", "напрягащи" и изобщо ненормални. Във времена, които сега ни изглеждат толкова далечни във времето – преди няколко десетилетия, но всъщност през миналото хилядолетие, психиатрията все още не е поставила толкова диференцирани диагнози, хората все още се определят просто като странни. Може би самата разказвачка е привлечена точно от такива личности, защото те докосват чувствително място в нея, допускат я, макар и за кратко, до себе си в един непрестанен и задълбочен диалог, който й помага да отбележи своето място в света, да намери това, което търси "точно тук, вътре в мен, вътре в нещата около мен". "Задълбочаването изисква загуба на контрол, изисква постоянното изследване на времето и пространството да престане, за сметка на едно стремглаво падане надолу в себе си или в някой друг, или в някоя от многото пукнатини на съществуването."

Може би разковничето за всички тези саморазрушителни отношения се крие в четвъртия образ, в спомените за който отплаваме на вълните на треската. Бригите също е жена. След преживяно насилие в ранната си младост тя развива непрестанна тревожност, която променя личността й. В опит за самозащита тя непрестанно се нагажда към хората, средата и епохата. Това до голяма степен заличава чертите на характера й и нейната индивидуалност. Бригите преминава през различни периоди във вярванията си, в навиците и стиловете, които следва. Всичко това се отразява на разказвачката, защото Бригите е нейна майка.

Разказът тече стремително и поетично. Въвлечени сме в отчаяни, горчиви, вълшебни любовни преживявания, в цялото бохемско мятане от любовник на любовник, от квартира на квартира, от една страст към друга, от една книга към друга. Четенето е като втори, подмолен, успореден език за общуване, за свързване с другите и със себе си. Отношението към дадена книга може да бъде парола, ключ или повод за война.

Литература, музика, тържества и разкош от мизерия; едно светоусещане, колкото различно от общоприетото, толкова и прелъстително, волно, ограничено от травми и отворено към света. Един превъзходно преведен роман, изненадващ и въздействащ, който просто отвява въображението ни.

А на Софийския международен литературен фестивал от 5 до 10 декември очакваме Ия Йенберг (родена 1967 г., дебютирала през 2012-а), наричана "една от най-добре пазените тайни на литературна Швеция", и на живо в НДК.