„Анет, епос за една героиня“, Анне Вебер
превод Жанина Драгостинова, издателство „Блак фламинго“
От Древна Гърция и до сега епическите разкази са свързани с мъже – победители, пътешественици, откриватели и богоборци. Може би защото през вековете думата са имали мъжете, и сред поетите, авторите на трагедии и на широки и мащабни платна на страданието и героизма рядко ще видим женски имена.
Немската писателка Анне Вебер не е имала амбицията да напише нова „Одисея“. Тя се запознава с Ан Боманоар на една вечеря и е впечатлена от приятелския тон на разговора, от спокойното и открито държание на една жена, която е вече на над 90 години и е жива легенда. Немската писателка е привлечена неудържимо от тази дребничка жена в синьо и бяло; прочита мемоарите й, иска среща с нея и двете провеждат много разговори, които са в основата на тази книга.
Ан Боманоар е само едно от имената на героинята. Тя е такава както в литературен, така и в морален смисъл. Когато войските на Хитлер окупират Франция, Анет още не е навършила 20. Току-що е започнала да следва медицина, но се включва в Съпротивата. Започва да сменя имената и адресите си толкова често, че постепенно се превръща в никой. Това е част от партийната дисциплина и стратегията за безопасност. При всички акции, всеки ден, през цялата Втора световна война, никой от нелегалните не трябва да се среща с повече от двама свои другари, при това не трябва да знае истинските им имена. Така, ако бъде заловен и изтезаван, не би могъл да издаде никого. Изисква се пълно подчинение и точно, безпрекословно изпълнение на дадените задачи, даже когато смисълът им е неясен. Анет, която изглежда дори по-малка за годините си, е безупречна във всяка мисия… освен когато се отклони. Например, защото се влюбва в своя другар. Или когато на своя глава спасява три еврейски деца; отвежда по-големите и ги поверява на собствените си родители. ("Ситуацията не е никак идеална за укриването на две еврейски деца. Въпреки това те го правят. Разсъждават така: ако ситуацията беше идеална, нямаше да се налага никого да укриват.") За новороденото бебе намира хора, които да го изведат безопасно от страната – в същия ден, в който тя самата прави аборт, защото е отдадена на делото, а в борбата с фашизма няма място за деца.
След разгрома на Германия Анет трудно се вписва в обществото. Отдръпва се от партията, защото вижда как битката за свобода се е изродила в битка за власт. Завършва медицина, създава семейство, но не намира мир. Непреклонното й чувство за справедливост отново я изпраща в нелегалност. Започват Алжирските събития и тя застава на страната на народа, който иска да се освободи от колониалната зависимост. За тайната си дейност е осъдена на десет години затвор, но успява да избяга от Франция, установява се в Тунис и продължава да подкрепя бунтовниците. Това й струва раздялата с трите й деца – най-малкото, момиченце, е родено буквално преди дни, а тя така и не успява да го опознае и през бъдещите години. Историческите събития са стремителни и не след дълго Анет става министър на здравеопазването в новоосвободения Алжир. Там тя работи с присъщата й изтощителна всеотдайност за добруването на обикновените хора… до следващия преврат.
Анет не застава на страната на никоя държава; тя е рицар на идеята за справедливост. Може би е наивна, но вярата й в революцията е чиста и непреклонна. Тя прави огромни лични жертви и претърпява безкрайни разочарования, но никога не загубва чувството си за морал, любопитството и добросърдечието си. Никой, който познава Анет, няма да остане гладен и без подслон. След завръщането си в Европа (а след амнистията – и във Франция), Анет се занимава с медицина, с научни изследвания и с грижа за пациенти.
Историята на Анет Боманоар е забележителна; но стилът на тази биографична книга също е впечатляващ. Анне Вебер буквално създава епос; това е роман-поема, в който стремителният ритъм придърпва вниманието на читателя и подчертава каква героиня е тази работлива, скромна лекарка, революционерка, бегълка от затвора, превратаджийка, идеалистка и спасителка на безброй животи.
