Един от често използваните изрази, когато става дума за автомобили, е "масова марка". Няма обаче техническа категория или хомологация, която да определя кои производители принадлежат към нея. Това е основно търговска и позиционираща класификация.
"Масовата марка", наричана още мейнстрийм се опитва да достигне до широка аудитория и да покрие множество пазарни сегменти. Renault, Toyota, Volkswagen, Ford, Peugeot, Citroën, Opel, Hyundai, Kia или Fiat са най-често срещаните примери. И това не е определени, измеислено от медиите.
Един от най-големите производители в света - Stellantis, например, официално посочи Citroën, Fiat, Opel и Peugeot като свои "масови" марки, а Volkswagen се определя като "производител на обем" и има за цел да предлага модерни технологии на конкурентни цени.
Скъпата кола може да не бъде премиум
Безспорно, цената е най-лесното обяснение за масов автомобил, но в същото време скъпата кола не става автоматично премиум. Високо оборудван масов модел може да надхвърли цената на някои автомобили от марки като Audi, BMW, Mercedes-Benz или Lexus.
Премиум марката се стреми да оправдае високата цена чрез комбинация от престиж, имидж, дизайн, материали, усъвършенствани технологии, производителност и клиентско изживяване. И преди всичко чрез нещо трудно за измерване - стойността, която купувачът плаща за емблемата.
Lexus е добър пример за това. Toyota представя своята луксозна марка около концепции като изработка, съвършенство, технологии и персонализирано внимание - все елементи, които надхвърлят обективното представяне на автомобила.
Масово не означава лошо
Това е може би най-голямата грешка. Не е задължително масовият модел да има по-малко качество, безопасност или технология. Техническите различия са се стеснили изключително и много от оборудването, което де поставя в превозни средства от висок клас, в крайна сметка попада и при колите от по-ниски класове.
Така един масов модел може да предложи усъвършенствани асистенти, матрични фарове, вентилирани седалки, големи екрани или мощни хибридни и електрически системи. Технологията вече не позволява ясна граница.
Дори в рамките на една и съща марка има големи разлики. Peugeot, например, се посочва като "масова марка от висок клас", доказвайки, че двете категории са много изостанали във времето.
Ключът е в позиционирането
Индустрията предлага още по-ясни примери. Toyota и Lexus принадлежат към една и съща група, но едната е ориентирана към големия пазар, а другата към лукса. Hyundai прави нещо подобно с Genesis, която определя като своя луксозна марка.
Има и производители, които умишлено са фокусирани върху достъпността. Renault Group определя моделите на Dacia като "опростени" и "достъпни", но в същото време позиционира Alpine в областта на ексклузивността, производителността и иновациите.
И тук се появата парадокс - масовите модели стават все по-премиум, а премиум марките трябва да продават все повече автомобили. Двете категории споделят платформи, доставчици и технологии, докато първите имат високо качество и цени.
Затова разграничаването им, като гледате само колата, става все по-трудно. Истинската разлика е в това, което обещава марката, на кого искат да я продадат и колко клиентът е готов да плати за принадлежността към съответния бранд.
