До 2035 г. електромобилите – включително плъгин хибридите, биха съставлявали около половината от световните продажби на нови автомобили, според Международната агенция по енергетика (IEA). В Китай техният дял може да надхвърли дори 90%, като подобно ниво се прогнозира и за Европа.
Това обаче не означава, че след 9 г. воланът ще изчезне, всички двигатели с вътрешно горене (ДВГ) ще се озоват в музеите, а водачът няма да прави нищо друго, освен да зададе крайната цел на пътуването. Експерти от IEA прогнозират картина, която не е научна фантастика.
Електромобилите ще са масови, но ДВГ ще остане
През 2025 г. в световен мащаб са продадени над 20 млн. електромобила, което е 1/4 от общия пазар на нови автомобили. Дялът им доближава 55% в Китай и достига 28% в Европа, докато в САЩ остава под 10%. Само тази разлика илюстрира защо е неправилно да се говори за единен, универсален автомобил през 2035 г.
IEA прогнозира, че ако сегашните тенденции се запазят, световният парк от електромобили дотогава може да нарасне над 6 пъти, достигайки 510 млн. Електрическите модели биха могли да заемат около 50% от световните продажби. Това означава, че автомобилите с ДВГ и различните видове хибриди няма да изчезнат, особено извън Китай и Европа.
Ситуацията в ЕС е по-сложна от масово налаганата представа за „забрана на ДВГ от 2035 г.“. Действащото законодателство поставя цел от 0 г CO₂/км за новите автомобили от 2035 г. – което на практика означава 100% намаление на емисиите от отработени газове. През декември 2025 г. обаче Еврокомисията предложи промяна: целта за намаление да стане 90%, като същевременно се позволи остатъчните емисии да бъдат компенсирани чрез използването на нисковъглеродна стомана, електронни горива (e-fuels) или биогорива.
Подобна промяна би позволила запазването на плъгин хибридите (PHEV), автомобилите с удължен пробег (range-extender), някои видове хибриди и ДВГ. Засега обаче това остава само предложение.
Надпреварата за дълъг пробег може да се окаже излишна
Една неочаквана тенденция през последните години е, че пробегът на електромобилите до голяма степен е спрял да нараства. Според IEA средно колите с батерии изминават около 380 км, т.е. в периода 2020-2025 г. средният пробег се е увеличил с 10% и е достигнал плато. А на пазара се появяват все повече достъпни модели, оборудвани с батерии с по-малък капацитет.
Затова и няма причина да се предполага, че един типичен автомобил през 2035 г. непременно ще може да изминава 800–1000 км без зареждане. Производителите трябва да вземат предвид не само пробега, но и цената, теглото на батерията, разхода на суровини и скоростта на зареждане.
А точно последният показател се развива най-бързо. Първите електромобили с 1000-волтови системи се появиха през 2025 г., а през 2026 г. бяха обявени нови технологии, обещаващи време за зареждане под 10 минути. Засега подобни възможности са рядкост - колите, способни да приемат мощност на зареждане над 250 kW, бяха под 5% от автопарка през 2025 г.
Очаква се ситуацията да се промени значително до 2035 г. Според сценария на IEA, ако настоящите политики се запазят, в световен мащаб ще бъдат инсталирани над 350 млн. нови точки за зареждане от 2026 г. до края на 2035 г. Домашните зарядни устройства ще са около 60% от общата инфраструктура, а други 35% ще се падат на други частни зарядни устройства, например тези на работните места. Броят на обществените станции за бързо и ултрабързо зареждане ще надхвърли 10 милиона.
Батериите ще станат по-евтини и по-разнообразни
Днес LFP батериите вече заемат над половината от пазара. През 2025 г. този тип технология бе с дял 55% в електромобили. Навлизането на тези батерии се стимулира главно от Китай, макар че популярността им расте и на други пазари.
Паралелно се развиват и натриево-йонните клетки. Настоящите постигат приблизително 175 Wh/kg в сравнение с 205 Wh/kg при най-новите LFP батерии и до 265 Wh/kg при NMC батериите. Затова IEA вижда най-голям потенциал за натриево-йонната технология при достъпни автомобили с умерен пробег и в градския търговски транспорт.
Все пак е твърде рано да се обещава, че през 2035 г. всеки автомобил ще бъде оборудван с батерии със солиден електролит (т.нар. solid-state батерии). Техните потенциални предимства по отношение на пробег и безопасност тепърва трябва да бъдат доказани в условията на масово производство, затова е не може да се считат за гарантиран стандарт за предстоящото десетилетие.
Основната промяна ще е вътре в автомобила
На пръв поглед един автомобил от 2035 г. може да изглежда изненадващо познат. Електронната му архитектура обаче ще претърпи много по-значителни промени. Днес колата може да има множество отделни електронни контролни блокове, всеки от които отговаря за конкретен набор от функции. Индустрията постепенно преминава към домейнни, централизирани и зонални изчислителни архитектури. Прогнозите на McKinsey сочат, че до 2035 г. тези усъвършенствани архитектури може да обхващат около 77% от производството, при под 30% през 2025 г.
За собственика това означава продължаващо внедряване на актуализации по безжичен път (OTA), свързани услуги и добавяне на нови функции след покупката, наред с по-тясна интеграция между автомобила и облачните системи. Същевременно киберсигурността се превръща в инженерна необходимост, равностойна на спирачните системи или елементите за пасивна безопасност. Икономическата комисия за Европа на ООН (UNECE) вече въвежда конкретни регулации – UN R155 (за киберсигурността) и UN R156 (за актуализациите на софтуера в превозните средства).
Автомобилите ще са по-умни, но ролята на шофьора остава
До 2035 г. автомобилите ще се справят значително по-добре с „виждането“ на пътя. Камерите, радарите и системите за автоматично спиране, поддържане на лентата и следене на вниманието на водача вече преминават от категорията на опциите от висок клас към стандартното оборудване.
В ЕС интелигентните системи за подпомагане на скоростта, системите за следене на умората, засичането на препятствия при движение на заден ход и редица други асистенти са задължителни за всички нови превозни средства от юли 2024 г. От леките автомобили също така се изисква да имат възможности за автоматично спиране и поддържане на лентата. В САЩ автоматичното аварийно спиране – включително разпознаването на пешеходци , ще стане стандарт за новите леки коли до септември 2029 г.
Въпреки това воланът няма да изчезне до 2035 г. Според протнозен модел на McKinsey, автомобилите с автоматизация от ниво 2 биха могли да заемат около 52% от продажбите още през 2030 г. Пазарният дял от ниво 3 може да достигне 16% до 2035 г., докато системите от ниво 4 и по-високо вероятно ще са под 1% от продажбите. Отделно проучване на McKinsey също разкрива промяна в очакванията: все повече специалисти разглеждат усъвършенстваните системи от ниво L2+, а не напълно автономното управление, като основен сценарий през 2035 г.
Колата ще знае много повече за себе си
Европейските регулации вече очертават още една посока на развитие. От 18 февруари 2027 г. дигиталният паспорт на батерията ще стане задължителен за определени тягови батерии на пазара в ЕС. Euro 7 въвежда и минимални стандарти за дълготрайност: при електрическите коли и плъгин хибридите батерията трябва да запази поне 80% от първоначалния си енергиен капацитет за период до 5 г. или 100 000 км пробег, както и 72% за 8 г. или 160 000 км.
Подходът към материалите също се променя. През август 2026 г. влязоха в сила нови европейски разпоредби относно жизнения цикъл на превозните средства. От 2032 г. новите автомобили ще трябва да съдържат най-малко 15% рециклирана пластмаса, като този дял де нарасне до 25% до 2036 г. Изискванията целят също така да улеснят разглобяването, ремонта, повторната употреба на части и рециклирането на автомобилите след излизането им от експлоатация.
