Парламентът прие на първо четене да бъдат криминализирани нарушения на ограничителните мерки на ЕС, както и действия за тяхното заобикаляне. Законопроектът е на Министерски съвет и е обвързан с директива на Европейския парламент. Срокът за въвеждането ѝ обаче изтече още миналата година и Европейската комисия откри процедура по нарушение срещу България.
Законът предвижда за нарушения на ограничителните мерки на ЕС, които до голяма степен са свързани с Русия заради войната в Украйна, наказания като затвор, глоби, а в определени случаи и лишаване от някои права. Мерките на ЕС са свързани със замразяване на финансови средства или икономически ресурси; нарушения на ограниченията за допускане на определени лица в страните членки; забрани за пътуване и сключване на договори, и т.н. Наказателна отговорност ще се носи и за заобикаляне на мерките като например прехвърляне на финансови средства или икономически ресурси от санкционирани физически и юридически лица към други лица с цел избягване на наложените ограничения.
За определени нарушения свързани с финансови средства, икономически ресурси, стоки и сделки, прагът е 10 хил. евро, като се предвиждат до 6 години лишаване от свобода и глоба до 15 хил. евро. Най-тежките санкции са предвидени, когато престъплението е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на група, организация или организирана престъпна група. Тогава наказанието може да достигне от 3 до 10 години затвор и глоба от 5000 до 25 000 евро.
Според "Продължаваме промяната" и "Демократична България" законопроектът хармонизира законодателството за сигурност и ще осигури ефективно прилагане и възпиращото действие на наказанията, свързани със санкциите, които Европейският съюз е наложил на Русия. Управляващите от "Прогресивна България" заявиха, че така се осигурява висока степен на сигурност. През лятото обаче се заформи скандал, след като кабинетът на премиера Румен Радев реши, че страната ни няма да подкрепи 21-вия пакет от мерки срещу Русия. По-специално ставаше въпрос за частта, свързана с близкия до Путин руски патриарх Кирил (познат и като бившия агент на КГБ Владимир Гундяев) и бизнесмените Вагит Алекперов и Искандер Махмудов. Радев дори определи казуса като "въпрос на национален интерес".
