Всеки законопроект, който се разглежда в пленарната зала на Народното събрание, вече става повод за чисто политически разпри между управляващите и опозицията. Така се случи и при разглеждането на новия Закон за българския жестов език, който е изключително важен за лишените от слух български граждани.

Повод за схватка този път даде депутатът от ГЕРБ Светлана Ангелова, която обвини колегите си от БСП, че са забавили приемането на закона на първо четене. Той трябваше да бъде обсъден в сряда, но преди да му дойде редът, социалистите поискаха проверка на кворума в пленарната зала. След като се оказа, че такъв няма, заседанието беше провалено, а законът беше отложен за четвъртък. Според Ангелова „сценарият” на левите депутати разочаровал хората, които законът трябва да облагодетелства. „Тези хора напразно се разходиха до Народното събрание, чакайки с нетърпение приемането на закона, но останаха разочаровани в резултат на безотговорното отношение на БСП”, обяви депутатът от ГЕРБ.

Това ядоса социалистите, които я обвиниха, че излишно се заяжда. Соцдепутатът Георги Гьоков обясни, че партията му е поискала вчерашната проверка на кворума, за да предотврати приемането на „срамни текстове в Кодекса на труда, с които се узаконява експлоатацията на работниците”. „Заради БСП законът може би се забави с един ден, но заради ГЕРБ и „Обединени патриоти” приемането на този закон се забави с три години, да не кажа с пет, защото е предложение от предното Народно събрание. Така че, спестете си заядливия тон”, посъветва Гьоков колежката си от ГЕРБ.

Възникналата от нищото разпра подразни и водещия заседанието Валери Симеонов от „Обединени патриоти”. „От обсъждане на законопроект на първо четене го обърнахме на политическа дискусия, защото вие така започнахте. Надявам се да не завършите по този начин”, обърна се той към Ангелова. Тя обаче беше решена да не отстъпва. „Представители на няколко организации на глухите и сляпо-глухите от вчера сутринта бяха в Народното събрание. С трепет и вълнение очакваха приемането на закона. А вие, вместо да водите дебати, които са смислени, които са експертни, предпочетохте да напуснете залата с мотив, че сме предлагали лобистки закони. Не ви прави чест, защото вие имате вина законът да не се гледа вчера и днес тези хора пак да идват”, нападна тя Гьоков.

Колко ненужен беше този спор се вижда от факта, че в парламента съществува пълен консенсус за нуждата от приемането на такъв закон. С него се признава българският жестов език за естествен самостоятелен език; регламентира се изучаването и употребата му в образователната система; осигурява се безвъзмездна преводаческа услуга от и на жестовия език за глухите и сляпо-глухите хора, и др. Светлана Ангелова аргументира приемането му така: “Над 100 000 българи ще имат възможност да ползват жестов език – ще им се даде възможност да го научат, да комуникират помежду си и да бъдат извадени от социална изолация ... Едва една пета от глухата и сляпо-глухата общност в България владее жестов език, защото останалите няма къде да го научат. Дори в специализираните училища възможностите за изучаването му са ограничени, защото жестовият език в България до момента не съществува и не може да бъде официален предмет ... Премахването на всякакви ограничения при общуването на глухите и сляпо-глухите лица е изключително важно за по-добрата им реализация и социализация, а оттам и за по-доброто качество на живот.”

При обсъждането му бяха направени само две изказвания от депутати от БСП с препоръки да се намали административната тежест при прилагането на закона. Валери Симеонов обезкуражи воденето на по-дълъг дебат с думите: “Препоръчвам да се ограничим в изказванията, особено от гледна точка на това, че законът е консенсусен, и освен това преводачките хванаха мускулна треска” - имайки предвид преводачите на жестов език, каквито в този момент имаше за обсъждането. За консенсуса се оказа прав – законът беше одобрен единодушно на първо четене от 128 депутати.