Съюзниците възроптаха срещу думите на френския президент Еманюел Макрон за НАТО, пише британското списаниe The Economist, цитирано от агенция Фокус.

"В продължение на месеци в НАТО се притесняваха, че срещата на върха на лидерите на Aлианса в Лондон на 3 декември може да бъде помрачена от неподходяща забележка на Доналд Тръмп. Те не взеха предвид Еманюел Макрон. В интервю за The Economist, публикувано на 7 ноември, президентът на Франция заяви, че НАТО преживява „мозъчна смърт“. Той постави под въпрос член пет, клаузата за колективна защита на съюза и заяви, че не е сигурен дали САЩ ще се появят, за да защитят Европа в криза.

Макрон не каза нищо повече от това, което се мърмори в канцелариите и мозъчните тръстове от години, особено след избирането на Тръмп, който нарече НАТО „остарял“ и се скара на съюзниците, че не изразходват достатъчно за отбрана. Но желанието на Макрон да го каже на висок глас разтревожи НАТО.

В същата сутрин, когато се появиха думите на Макрон, Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, произнесе реч в Берлин. Макар и да не е замислена като отговор на френския президент, може и да е било такава. Макрон се похвали, че новите схеми на ЕС за отбрана показват, че „Европа има капацитет да се защити“. Столтенберг приветства тези проекти, но се подигра с идеята, че те могат да заменят силата на САЩ, заявявайки: „Европейският съюз не може да защити Европа.“

Столтенберг посочи, че след като Великобритания напусне блока, 80% от разходите за отбрана на НАТО ще идват от съюзници извън ЕС. Германия ще бъде оставена като единственият член на ЕС, ръководещ една от четирите бойни групи на Aлианса в Източна Европа (Франция спорадично допринася с малобройна войска към британското военно присъствие в Естония). „Европейското единство“, заключи той, „не може да замени трансатлантическото единство“.

Много страни в НАТО са съгласни. Източноевропейските съюзници са особено подозрителни към всичко, което може да отблъсне САЩ, или още по-лошо, да даде на Русия полъх на западната слабост. Славомир Дебски, директор на Полския институт за международни отношения, мозъчен тръст, близък до правителството, каза, че амбицията на Макрон за европейска отбрана „се разглежда във Варшава като опасен мираж“. Това мнение е широко разпространено източно от река Одер. „Макрон вижда това като последно усилие от страна на ЕС да бъде участник в геополитиката на 21 век“, казва Джейми Шей, който до миналата година беше заместник-помощник генерален секретар в НАТО. „Но идеята за стратегическа автономия все още не е изчезнала.“

Други споделят съмненията на Макрон, но смятат, че тяхното публично изричане от политически лидер е дипломатическа грешка. Ангела Меркел, канцлер на Германия, която сама призова Европа да "вземе съдбата си в свои ръце" през 2017 година и миналата година призова за "истинска, реална европейска армия" порица Макрон за неговите "остри думи" и "съкрушителен удар ". Тя настоя, че НАТО остава крайъгълен камък на германската сигурност.

Дори много френски наблюдатели, които симпатизират на Макрон, останаха объркани. „Силата на НАТО се опира не на танкове или бомби, а на схващането, че когато настъпи криза, Алиансът ще действа като цяло. Повдигането на съмнение относно член пет само по себе си го обявява за мъртъв “, казва Фабрис Потие, бивш ръководител на политическото планиране на Йенс Столтенберг и член на политическата партия на Макрон, „Република, напред“. Франсоа Хайсбург, бивш френски служител по отбраната, който беше съветник в кандидат-президентската кампания на Макрон за националната сигурност, казва, че думите му са "много смущаващи".

Най-мекото тълкуване на коментарите на Макрон е, че преди срещата на върха в НАТО той се стреми да отправи „двоен призив за събуждане както на САЩ, така и на Европа“, както казва Шей: “Казва на САЩ да се посвети отново на отбраната на Европа и Европа да вземе сериозно своята собствена сигурност. Опасността е, че този коментар просто ще раздели двете страни на разстояние и ще засили вярата на Тръмп в девиза „Америка на първо място“. Това би могло да доведе до трудна среща на върха."

Междувременно журналистът от полското издание „Wprost“ Якуб Мелник критикува остро изявлението на френския президент Еманюел Макрон за “мозъчната смърт” на НАТО, като нарича Макрон "полезният идиот на Кремъл", предаде БГНЕС.

В подкрепа на своята гледна точка авторът на статията заявява, че Франция не е заплашена от военно нападение, докато страните от източния фланг са изправени пред такъв проблем. Той посочва като пример Полша, Литва, Латвия, Румъния и Естония, но не уточни кой ще ги “атакува”. Освен това Мелник е уверен, че по принцип европейските държави не могат да се грижат за своята военна сигурност без подкрепата на Вашингтон. Според журналиста, по време на Студената война и след разпадането на СССР Европа е била безсилна срещу увеличаващите се проблеми.

„Това е смела декларация за страна представител на Европа, която не се справи сама с никой от конфликтите, с които трябваше да се справи след Втората световна война. По време на Студената война сигурността на Стария континент, включително на Франция, се основаваше на САЩ. Дори след падането на комунизма Европа, с Франция начело, беше безпомощна пред огромните предизвикателства. Дипломатическата безпомощност и нерешителност във военната сфера бяха основните причини за избухването на кървавата война в Югославия през 90-те години, която беше спряна едва след намесата на американците (за да могат европейските съюзници да спасят облика й, тя беше изградена под прикритието на НАТО)”, пише Мелник

Мелник пише още: „ЕС също се оказа безпомощен в условията на руска агресия срещу Грузия. Всички помним колко пъти предшественикът на Макрон, Никола Саркози, летеше до Москва, за да преглътне по-нататъшно унижение, сервирано му от Путин, който върти на пръста си френските амбиции за ролята на помирител в спора за империята с бившата си колония. Фактът, че американците, водени от спечелилия Нобелова награда за мир Барак Обама, също не направиха нищо, не е утеха за Франция. Както се оказа по-късно, това беше само прелюдия към нападението върху стратегически много по-важната за Русия държава Украйна. Френската, но и германската дипломатическа власт не направиха много за защита на украинците, които се стремят да се присъединят към ЕС. Нужна беше само американска военна подкрепа за Киев, за да охлади ентусиазма на Путин в Донбас.

Европа се оказа до голяма степен пасивна и към войната в Сирия, въпреки че Франция беше една от малкото страни до САЩ и Великобритания, които се опитаха да играят активна роля там, докато не се появиха руснаците. Може би някаква роля изигра френското колониално минало в Сирия и може би затова Макрон беше наранен толкова силно от оттеглянето на американците оттам, без да искат мнението му.

„Нека се разграничим от съжалението на Макрон, който се държи като барабанист, копнеещ за роля в международната политика“, призовава журналистът.

Все пак той не се разграничава твърдо от някои от френските твърдения, допълва БГНЕС. "Подобно окачествяване на Алианса може би не е изненада - от години знаем, че само енергията на САЩ и Великобритания го поддържат жив, както и ентусиазма на новите членове на Пакта, които, подобно на Полша, имат малък избор в търсенето на съюзници. Въпреки това, да го кажем директно, така че целият свят да чуе - френското общество, което не е първото в историята, не харесва американската политика, предизвикваща съмнения дори в Берлин. Не че има янки, които бихте обикнали твърде много - те също преследват в Европа главно своите тясно разбрани интереси. И въпреки това, през последните десетилетия те също са в интерес на демократична Европа, която винаги се е справяла добре. Може би дори твърде добре, което Тръмп реши да промени в типичния си презокеански грубоват стил".