Медия без
политическа реклама

Мутрагени, вратовчеди канибали

Страшни страшавели и културни паралели

19 Ноем. 2021Г-н БАЛЕВ
Страшавелчета в гората. ("Утро в боровата гора" - платно, масло. Шишкин и Савицки, 1889.)

В края на работната седмица, след историческия дебат между оранжев протектор и зелен чорапогащник, в навечерието на балотажния размисъл предлагаме на взискателната публика тема за кратка разтуха, която вадим от политическия живот, за да го забъркаме с литературата, както вещиците от "Макбет" забъркват разни вкусни манджи. 
Знам, че машинките на раменете ви са прегрели, хардисковете стържат, процесорите бръмчат, вентилаторите едвам успяват да ги охладят - затова нека се поразсеем с нещо по-лекичко. 
Бойко Борисов и Младен Маринов тия дни употребяват една странна дума - страшавел. 
Да направим един малък разбор, да разгърнем контекста и да откроим някои паралели.
Думата страшавел Маринов и Борисов употребяват най-вече по адрес на Бойко Рашков, който им нахлува в пространствата, репресира ги, на свой ред ги упреква в мутризъм, вади от боклука на времето някакви стари кирливи ризи с кръв и лекета. Твърди, че са банкери, мутрагени, вратовчеди и помощник-людоеди. Борисов покровителствал ин-чувал процедури (пари за магистрала в чувал и ред в ин-хауса), а навремето заплашил някакъв свидетел да не свидетелства, за да не бъде сготвен за вечеря на собственото си семейство. Младен Маринов пък помагал на разни джуджета да пораснат и да станат като него кубически. Маринов искал да е като Борисов със Секвоята (джипката), затова цапнал някаква Тундра, която не е негова, но ходел с нея на лов. 
В обществото така или иначе витаят такива съмнения, но Бойко Рашков ги озвучава по един атрактивен начин - вероятно не е лесно да докаже твърденията си, затова и Бойко Борисов се е амбицирал да го осъди.

Искът, който лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще заведе срещу служебния вътрешен министър Бойко Рашков, е за над 25 хил. лв. Това научи "Сега" от адвоката на Борисов Менко Менков.

***
Нека се съдят, щом имат доверие на съдебната система, а ние през това време малко ще се почудим каква е тая дума страшавел. 
Самият Борисов в едно странно интервю под стълбите на Малкото НДК (точно преди парламентарните избори и първия тур на президентските) отново използва тази дума и поясни: страшавел на цигански значи мечка. 

В това интервю под стълбището Борисов обясни, че страшавел на цигански било мечка. 
***
Бойко Борисов е голям учен и в езикознанието е корифей, както казваше Юз Алешковски за Сталин. 
Но неговите твърдения за едно или друго често пъти са в някакво танго с истината, та не можем да го ползваме за достоверен източник. 
Не можем да потвърдим или отречем дали страшавел наистина значи точно мечка - питахме някои приятели роми, но те само се подсмихват и викат: мечка страх, мен не страх... Иди че ги разбери!
А Борисов под стълбите каза още: страшни страшавели ни страхуват! 
***
И тук в главите ни нахлуха едни плеоназми, едни нагнетяващи се повторения - както униформени нахлуват в лични пространства. 
Подобни изрази използва призракът на Хамлет-Баща, говорейки на сина си за страхотиите на преизподнята, пред които се изправил, след като му видели сметката и отишъл на оня свят: 
О, ужас, о, ужасен ужас! 
(O horrible, O horrible, most horrible!)

Пак по Шекспировите трагедии (в "Макбет") има един Макдъф, който се потриса от убийството на шотландския крал с такива думи:
О, ужас! Ужас! Ум го не побира!
Език не го изрича!...
Злодейството постигнало е своя
най-страшен връх! Кощунствени убийци...

***
Сиреч - някакво подобно злодейство извършва Бойко Рашков, от което косите на Бойко Борисов се изправят и той крещи под стълбите на Малкото НДК:
О, страшен страх страхообразен! 
Най-страшни страшавели ни страхуват!

***
Но стига сме се натоварвали и ние, стига сме си изправяли косите - ужким щяхме да я караме по-лековато, както примерно хората си цитират Аристотел, вадейки остроумия от сборници с цитати. 
Има например една детска поема на Стефан Цанев, в която героите спорят един с друг кой бил виждал най-надалече (както политиците спорят кой е най-далновиден). 
И героите - орелът, после слънцето - повтарят един след друг:
Аз виждам далече, 
по-надалече, 
най-надалече,
по-далече от най-далечните далечини!

Бухалът пък се хвали, че вижда в тъмно-тъмните претъмни тъмнини. 
Рибата съответно претендира, че провижда в синьо-синкавите посинели синеви.
Обаче най-интересно е при къртицата, която казва така:
Аз виждам дълБОКО,
по-надълБОКО,
най-надълБОКО!
Никой с мен не може тук да се сравни!
Аз виждам дълБОКО,
по-надълБОКО,
най-надълБОКО,
по-дълБОКО от дълбоките дълбочини! 

***
И на тая дълбока дълбочина нашата забавно-познавателна статийка завършва.