Медия без
политическа реклама

Наука и физкултура

De Profundis: От дъното на Чекмеджето

15 Дек. 2020Г-н БАЛЕВ
Библията е от другата страна на кадъра...

Годината едва ли не ще свърши, а още не сме направили разбор на една от най-важните думи за България 2020 - чекмедже. 
Залавяме се тутакси.
Тази дума е част от османското наследство - един от многото турцизми в нашия език, които са влезли при нас по отоманска линия. 
Чекмедже не просто е турска дума в езика ни, ами е такава чуждица, която няма български еквивалент, не сме я сменили и с някоя западна. 
Тоест за всичките години без отомански ятаган - така и не сме измислили свястна дума, която да измести чекмеджето. 
Ама и руснаците са така - те даже чекмедже не знаят да кажат, ами викат выдвижной ящик или шуфлядка, което е с немски произход. 
Но сега е време да бръкнем по-дълбоко в чекмеджето - ясно, че в нашето няма да намерим пачки с по 500 евраки, ами ще намерим нещо като profundis, както се казва на известния умрял език. Ще рече - дълбини, бездна. 
В Псалм 130 се казва така (латинска редакция) - De profùndis clamàvi ad te, Dòmine, сиреч - От бездната те викам, Господи, че ми е много лошо! 
Изображението може да съдържа: 1 човек, текстово съобщение
На Али Ръза от турските сериали често му става лошо и той изпада в екзистенциален ужас...
***

Псалм 130 е хубав и за религиозен човек, паднал с голяма тежест напреки на леглото си. 
Ако му е много лошо, той може да каже като оня древен юдей по време на Вавилонския плен: "От дълбините на бездната те викам, Господи... Ако би забелязал беззаконията, Господи..." и така нататък. По време на Вавилонския плен народа Израилев бил много угнетен и писателят го излял това в псалм 130. Това пък е наследството на юдейските мъдреци от древността, пише ги тия работи в Стария завет, който седи до патлака на чекмеджето. 
Макар че, на когото му е в добро състояние чекмеджето, може би по някое време ше му се размине лошото и ще стане да си потърка малко купюри по брадата. И няма да му е чак толкова депрофундно. 
Но ние продължаваме да ровим в старите чекмеджета и откриваме речника, в който пише какво на турски означава çekmece. 
На езика на Тайпи çekmece означава чекмедже, но първото значение на думата е залив. И по заливите на турското крайбрежие съществуват такива топоними. В Турция и сега има малък град Чекмедже, а на територията на днешен Истанбул има район на брега на Мраморно море, наречен Бююкчекмедже - Голямо Чекмедже (по-скоро Голям Залив, но на нас по̀ ни харесва чекмеджето). Съседният е Кючюкчекмедже - Малко Чекмедже. Пак там се намира и езерото Чекмедже, а в миналото имало голям Кервансарай, сиреч цариградското Чекмедже е било важен търговски център. В район Кючюкчекмедже е ситуирана една много интересна и важна държавна институция на Турция - Център за ядрени изследвания и обучение, който също се нарича "Чекмедже".
Като повтаряме така Малко-Голямо Чекмедже, сещаме се какви големи приятели са Голямото и Малкото Чекмедже на Балканите, а турската ядрена енергетика вероятно много помага за големите ни проекти "Белене" и Седми реактор на "Козлодуй"! 
Тъй де - нали затова развиваме дружбата между народите и мирния атом - да работим, да принаждаме стойност и да пълним-препълваме чекмеджетата!
Голямото и Малкото Чекмедже на Балканите имат много специални отношения и Малкото Чекмедже е посредник с Европа за един "Евраки-Поток", който да спира и запушва "Мигрант-Поток"...
***
Връщаме се и към другата част от заглавието - De Profundis. 
Оскар Уайлд има една такава книга с точно такова заглавие - De Profundis. Писателят я писал в затвора, където попаднал след дълъг, позорен и унищожителен съдебен процес. Всичките беди на прочутия писател дошли от връзката му с млад симитлиец от висшето общество. Без да влизаме в повече жълти подробности, само отбелязваме че същият този нехранимайко докарал писателя до дъното на бездната, De Profundis, откъдето той написал скръбната си книга - писмо до младия симитлиец, който бил коварен и екзотичен като някаква Мата Хари. В книгата Оскар Уайлд му прави подробен психологически и всякакъв осъдителен анализ. Но от тоя анализ, останал за поука и назидание на поколенията, вече нямало голяма лична полза за г-н Уайлд, тъй като белята вече била грандиозна. Оскар Уайлд не написал повече нищо свястно, ами умрял в изгнание с празно чекмедже - обиден, разорен и огорчен. 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?