Quantcast
Как загина Атанас Скатов | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Спорт

Как загина Атанас Скатов

Участник във фаталната експедиция към К2 твърди, че въжето е било здраво, защото по него са слезли други алпинисти
15 127
Червената грейка, изхлузила се от тялото на Атанас Скатов при падането, остава на снежния склон на К2

Канадският фотограф и режисьор Елиа Сайкали е сред участниците във фаталната зимна експедиция за изкачване на К2, в която загина Атанас Скатов. На своя сайт той написа това, което знае за смъртта на българския алпинист. Предлагаме ви неговия разказ:

-------------------

"Това момче ще се убие", каза един алпинист за друг, който реши да направи опит за изкачване.

В Лагер 3 имаше 25 човека в нощта на 4 февруари. Алпинистите бяха принудени да се натъпчат в палатките като сардини в консерва. И ние също трябваше да сме там в нашата палатка, която носехме тогава. Но стана така, че имаше сериозен проблем с кислорода и кислородът, който купувахме, не беше там, където трябваше да бъде. Имаше объркване в простата транзакция. Купихме 6 бутилки кислород, като всички 6 трябваше да са на едно място. Те не бяха там, където трябваше да са. Като се има предвид, че пристигнахме късно под К2 и бяхме на бърз аклиматизационен план, облягащ се 100% на допълнителен кислород, знаехме, че без него сме мъртви, ако трябва да продължим нагоре към Лагер 3. В резултат на тази логистична грешка, изоставихме нашето изкачване и правенето на филма. Грешка, който не беше наша, но ни спаси живота.

Слязохме до японския Лагер 3 и опънахме палатка за през нощта при бруталните -35 градуса. Печките ни едва работеха да разтопят леда и единственото ни спасение бе топлината на тримата сгушени един в друг мъже, защитени само от дрехи от изкуствена материя. Но, нашето бе Дисниленд, в сравнение с това, което ставаше по-нагоре.

“Не си усещам пръстите на краката, не се преоблякох и замръзвам", чух да казва някой по радиото.

“Защо, по дяволите, тук няма повече палатки", изкрещя друг алпинист, отново по радиото.

Ние бяхме разстроени заради кислородните бутилки, но имахме достатъчно опит, за да знаем, че нищо не може да се направи. Експедицията ни беше приключила. Позиционирали се бяхме в продължение на 2 и половина седмици, за да опитаме да следваме нашите обекти и съекипници Али Садпара, сина му Саид и Джон Снори (б.р. - Али, Снори и чилиецът Хуан Пабло Мора изчезнаха на следващия ден след смъртта на Скатов) в техния опит за изкачване на К2. Това беше амбициозен план, тъй като те бяха в планината от 5 декември и бяха добре аклиматизирани. Ние бяхме на позиция, с 15 години опит на екстремни височини, подготвени и готови да снимаме колкото може по-нависоко - готови да се върнем във всеки момент.

Към 23 ч. изключихме радиото, за да запазим батериите и се приготвихме за непрощаващата зимна нощ, приемайки, че ще разберем резултата от опита на нашите приятели на другия ден. Знаехме, че те могат сами, знаехме, че са най-силният и квалифициран екип в планината и се доверихме за крайния резултат на техния богат опит и решимост.

На сутринта събрахме багажа си и започнахме да слизаме около 10 ч.

Вече бях претърпял удар по главата от паднал скален къс, който можеше да ме убие и се страхувах на всяка крачка надолу. Камъкът остави дупка в каската ми, така че бях невероятно предпазлив.

Трудно е да избереш въже при слизане от К2, тъй като там има много стари въжета. Трябва да сте с ясен разум и да приемете факта, че ако вземете грешно решение и въжето не издържи тежестта ви, ще загинете. За мен, спускането бе внимателно пресметнато с тройно осигурена линия. Където имаше съмнения за въжето, аз се закачах за повече от едно и гледах да разчитам на изглеждащите като по-нови. Благодарен съм на моя партньор Пасанг Каджи Шерпа, че ми помогна да проверя здравината и целостта на всяко въже.

По пътя надолу по черната пирамида, докато пусках вертикален рапел и поверявах живота си на правилното обезопасително въже, едно тяло прелетя от нищото точно над главата ми. Нямаше викове, нямаше звук. Само ужасната гледка на човешко същество, облечено в яркочервена грейка, летящо точно над главата ми. Изкрещях от ужас

"O, по дяволите!"

“О, не!"

“Мамка му!"

Това беше Атанас Скатов. Той прелетя на сантиметри от главата на Пасанг Каджи и точно над моята.

Гледах около 5-10 секунди как той се преобръща и превърта надолу много пъти, отскачайки от твърдите ледени склонове на К2. Първата ми мисъл бе за неговата приятелка Шени, която бе в базовия лагер, придружаваща Атанас в неговото пътешествия към втория по височина връх, и която ще бъде разбита от тази новина - както и много други хора. Случилото се с Атанас бе кошмарът на всеки алпинист.

В някакъв момент тялото на Атанас се изхлузи от грейката. Той се плъзна надолу чак до основата на К2, а грейката му остана на склона, в снега между японския лагер 3 и лагер 1.

Лакпа Денди, партньорът на Атанас в катеренето и шерпа-водач, бе в тих (контролиран) стрес. Ние бяхме първите, които го видяха след инцидента. Лакпа ни показа видеото, което е заснел секунди преди падането на Атанас. Атанас изглежда солиден на това видео.Току що се бе закачил за осигурително въже и използваше своя АТС осигурител, за да слезе по фиксираните въжета. Нямаше нищо необикновено в това видео.

Бил съм на предишни експедиции с Лакпа и той бе един от най-добрите и компетентни катерачи там. Знаех, че страда заради загубата на своя приятел и клиент. Почувствах се ужасно заради него, нищо не може да е по-лошо от това.

‘В един момент Атанас бе там, а в следващия падна", каза Лакпа.

Не може да се обясни точно какво е станало, тъй като никой не е видял поредицата от ходове, които е направил Атанас преди падането, но се спекулира, че е направил грешка при смяната на осигурителните въжета. Моментът, в който откачаш своята осигуровка и поверяваш теглото си (и живота си) на въжета със своето рапелно устройство, разчиташ на това, че не си направил грешка, защото, ако си направил - ще умреш. К2 е стръмен и безмилостен. Ако паднеш, няма да спреш, докато не стигнеш до подножието. Преживях много пъти този момент на откачане и закачане на моето рапелно устройство. Постоянно проверявах трикратно, за да се подсигуря, че няма да сбъркам. Може би Атанас е сгрешил, но никой няма да разбере това, защото никой не е видял какво е станало.

Не познавах Атанас, но съм го срещал няколко пъти в базовия лагер и пътищата ни се пресякоха в лагер 2. Последния път, когато го видях жив, той ми помаха от преддверието на палатката и каза "Здравей, Елиа".

Специално се заинтересувах от Атанас заради българския алпинист Иван Томов, който загина на Лхотце през 2019 г. Пътувах два пъти до България, за да се срещна с родителите на Иван, да им разкажа историята му и да им помогна да почетат живота на своя син. По ирония на съдбата, Али Садпара бе ключов свидетел на последните мигове на Иван под Лхотце, тъй като прекара нощта в палатката, когато Иван умираше (б. р. - от мозъчен отток в лагер 4). Интервюирах Али за това точно преди неговото изчезване на К2. За съжаление, сега друг българин изгуби живота си.

По моето скромно мнение, от всичко, което видях и разбрах от Лакпа, случилото се с Атанас е било инцидент. Изглежда е направил грешка при смяна на въжетата и, за съжаление, това му е коствало живота.  

“Шени (приятелката на Атанас) ме попита за въжето. Казах ѝ, че въжето не бе скъсано. Слязох долу по същото въже. Той е направил грешка при смяната", каза Лакпа Денди.

Почивай в мир, Атанас

Елиа"

Ключови думи:

алпинизъм, Атанас Скатов

Още

Рекорди и смърт белязаха сезон 2021 на Еверест

14.05.2021

1429
COVID-19 стигна и до Еверест

02.05.2021

579
Непал наказа индийски алпинисти заради фалшиво изкачване на Еверест

11.02.2021

5305