Треньорската професия все повече се превръща в най-лесната и свободна за практикуване в България, независимо от образователния ценз на желаещия да се занимава с нея.
Това сочат поредните промени, подготвени от спортното министерство (ММС) в Наредба №1, която определя изискванията за заемане на треньорски длъжности, както и условията и реда за вписването на такива кадри в регистъра по Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС).
Наредбата бе създадена за през 2011 г. и оттогава претърпя няколко промени, все в посока снижаване на изискванията към хората, упражняващи тази професия.
През 2019 г. бе "пипнат" чл. 11 от Наредбата. Така пред ЗФВС бяха приравнени хора с "международна квалификация" (курс с хорариум до 360 учебни часа към някоя международна федерация) към онези, придобили бакалавърска (3400 учебни часа) и магистърска (над 4000 часа) степен във висше училище, акредитирано в професионално направление "Спорт", в продължение на 4-6 г. и положили изпит за професионална квалификация пред държавна изпитна комисия.
Две години по-късно с нови промени бе премахнато изискването от поне 200 академични часа обучение за придобиване на инструкторска длъжност. И се даде възможност да се произвеждат инструктори на конвейр, дори и за по 1-2 дни. А инструкторите всъщност са хората, които организират и провеждат масовите спортни занимания, включително в детски градини и училища.
Пак през 2021 г. за втори път бе изменен и прословутият чл. 11, отново спрямо най-долното ниво - инструкторите. И вече дори и само с еднодневен семинар на някоя федерация почти всеки, който е бил картотекиран 5 г. като състезател по съответния спорт, може да стане лицензиран инструктор, при това без никакво изискване за образователен ценз (да има поне средно или дори основно образование). Няма и изискване като какъв да е бил картотекиран за 5 години - при деца, юноши, аматьори или професионалисти.
Сега Наредба №1 слиза на друго ниво. Подготвените нови промени, качени за обществено обсъждане по съкратена процедура от 14 дни (до 27 октомври), вече предвиждат вписване в регистъра на треньорските кадри при пълно игнориране на всички изисквания. Достатъчно е да са "били треньори на спортисти от индивидуални или колективни спортове, спечелили медал на олимпийски или параолимпийски игри или на световни първенства за мъже и жени".
За целта трябва да се представят няколко удостоверения, сред които декларация от съответната българска спортна федерация, че лицето е било треньор на някой медалист от голямо първенство, независимо дали за България или за друга държава, придружени със справки от съответната международна федерация, интернет сайтове с класирания и т. н. Както и при предходните промени не е предвидено кандидатът да има какъвто и да е образователен ценз (начално, средно, висше образование).
В мотивите на ММС за промяната четем, че "липсата на формално образование може да бъде компенсирана от доказаната в практиката ефективност на треньорските им знания, умения и опит".
Трябва да се отбележи, че и в момента никой не пречи на подобни хора да заемат треньорски постове и само един от примерите е Анатолий Замфиров, който през миналия сезон бе главен треньор на младежкия и отбора за Европейска купа по сноуборд. Неговите деца - Малена и Тервел, покориха световния сноуборд под негово ръководство, но той самият е ветеринар по образование и затова не е вписан в регистъра на треньорските кадри на ММС.
С промяната в Наредба №1 обаче такива треньори вече може да бъдат вписвани в регистъра, а оттам и да влизат в програмата на спортното министерство за "кадрово осигуряване на спортните федерации". Впрочем, самото ММС е записало в мотивите за съкратената процедура по обществено обсъждане на наредбата, че е заради "необходимостта от своевременно стартиране на процедурите по кандидатстване с проекти по програмите в областта на спорта".
С други думи - вместо федерацията да трябва да плаща заплатата на такъв треньор, тя (или поне част от нея) вече може да идва от бюджета на ММС.
А, както е тръгнало, скоро ни очаква още една промяна в Наредба №1 - в регистъра да може да се вписват и чуждестранни специалисти и бивши известни спортисти. Подобно искане отправиха още през май вицепрезидентът на федерацията по ски Георги Бобев и шефът на таекуондото Слави Бинев на пресконференция.
Бобев поиска изключения в наредбата, така че да може директно федерация (а не единствено ММС) да вписва в треньорския регистър, давайки пример с легендарния скиор Херман Майер, когото "не можем да лицензираме според сегашното законодателство".
Бинев пък настоя, че "кадри, които са се доказали като спортисти, е, меко казано, несериозно да бъдат изхвърлени с някаква наредба и да не могат да си вършат работата".
"Това, че човек е опериран сто пъти, например, не го прави хирург. За второто си трябва специализирано образование. С други думи - това, че някой е световен шампион като спортист, не го прави автоматично треньор. Това са две много различни неща. Иначе, по аналогия, българските ученици, спечелили международни състезания и олимпиади по математика, физика и пр., автоматично щяха да стават учители, математици, физици, инженери и др., без да следват висше специализирано образование. Такива лекари щяха да ни лекуват, педагози да учат децата ни, архитекти да строят сградите и т.н.", написа тогава в коментар на предложението на Бинев проф. Бисер Цолов от катедра "Мениджмънт и история на спорта" в НСА.
