Медия без
политическа реклама

Защо българските треньори не стават за националния отбор

Школата към БФС бълва "специалисти", някои от които с трудно завършено средно образование

Явно излиза, че от завършилите ТШ 1759 български треньори никой не става за националния отбор и затова се потърси алтернатива от сръбската школа - Младен Кръстаич.
Булфото
Явно излиза, че от завършилите ТШ 1759 български треньори никой не става за националния отбор и затова се потърси алтернатива от сръбската школа - Младен Кръстаич.

Пропастта, в която пропада българският футбол от близо две десетилетия основателно поставя въпроса за причините. И макар те да са разнородни, произтичащи от цялостното управление на системата „български футбол“, водещите сред тях са свързани с кадровото и научното осигуряване - два елемента, които са с най-голяма тежест за (не)успеха и на целия български спорт.

В този смисъл Станимир Стоилов през 2016 г. и впоследствие Наско Сираков, Кирил Домусчиев, Красен Кралев, Валентин Михов, Виктор Кирков и др. изразиха мнение, че подготовката на българските футболни треньори не е задоволителна. И една от основните причини днес да

 

няма наистина елитни български футболисти

 

е защото много от тях не се развиват като деца-таланти. Безспорна отговорност за това трябва да носи и Треньорска школа (ТШ) на БФС, която със своята дейност негласно "задуши" футболното треньорско обучение в НСА.

Впрочем, за недобрата подготовка на футболните треньори днес си има обосновано обяснение. За успешна треньорска кариера в съвременния свят си трябват специализирани знания придобити чрез специализирано образование, педагогически, психологически и научно-методологични умения, специфични качества - все комплекс от интегративни знания, които днес, макар и в условията на образователна криза, може и предоставя успешно НСА.

За тези, които не знаят, накратко да кажа, че имаше времена (преди повече от 25 г.), когато за да практикуваш треньорската професия в българския футбол бе необходимо специализирано образование и придобита професионална квалификация. Тази квалификация се получаваше в НСА (преди ВИФ), по линия на висшето образование или като преквалификация в условията на следдипломна квалификация (СДК). И често възложител на това обучение бе самата футболна федерация (сега БФС). Учеше се по специализиран учебен план, включващ дисциплини, обобщаващи интегративното спортно знание.

Това се прави и днес в Центъра за СДК на НСА по всички спортове (както го изисква българското законодателство), но с изключение на футбола. Година-две след онзи период т. нар. Треньорска школа на БФС се "отдели" като самостоятелна "образователна" структура, чиято дейност (обучение за професионална квалификация) и до днес не е регламентирана в нито един български "образователен" нормативен акт. Започна "просветителска" дейност, придружена с даването на лицензи, за които не се изисква професионална квалификация. Или по-точно, тези, които имат квалификация от НСА, получават по-нисък лиценз, а множество от тези, които на практика са без квалификация след обучение в ТШ, се превръщат в щастливци с лиценз за работа на високо професионално ниво.

Така се стигна дотам, че резултатите на българския футбол от онези години и днес да станат напълно несравними. Стигна се до там, че лицензираните от ТШ треньори към юли 2022 г. са 1759, от които 147 с "Про", 427 с "А" и 488 с "С" лицензи...

Явно излиза, че от тези 1759 български треньори 

 

никой не става за националния отбор

 

и затова се потърси алтернатива от сръбската школа. Реално, това унизително признание от БФС за нивото на българското треньорство, управлявано от същия този футболен съюз, май е твърде показателно за дъното към което се е устремил българският футбол.

За съжаление и днес продължава "корпоративната" несправедливост - тези които имат професионална квалификация, придобита в НСА, като бакалавър или магистър, в обучение дотирано от държавата, с продължителност от 8-10 семестъра, с хорариум 3400-4000 аудиторни часа, да получават само т.нар. лиценз УЕФА "В" и при това с допълнителни условия. С този лиценз, според статута на треньора на БФС, може да се работи само в аматьорския и в детско-юношеския футбол. Другите - с курс от ТШ по т.нар. модули, всеки от които от по 2-3 дни и общ хорариум от 388-488 часа, получават по-високи лицензи УЕФА "А" и УЕФА "ПРО".

Разбира се за тази изкривена лицензионна система (вместо да бъде точно обратното) има само едно логично обяснение и, предполагам, всеки се досеща какво е то. Ето защо вероятно има известно основание Станимир Стоилов когато през 2016 г. каза: "Българските треньори не сме достатъчно квалифицирани и никой не ни брои за живи"!

Преди време бивш преподавател в Треньорската школа се изрази с лек йезуитска привкус: "В цяла Европа има подписана конвенция. Тя е свързана с треньорското образование. То се провежда във всички държави по един и същ начин. В тази връзка няма особено голяма разлика. Част от професията на треньора е да се самоусъвършенства."

Да поясня. Това, че има подписана конвенция за треньорското образование във футбола в никакъв случай не задължава нито българската държава, нито държавата в държавата, наречена БФС, да "недооценява" българското образователно законодателство в това направление, в т.ч. Закона за висше образование, Закона за професионално образование и обучение, Националния класификатор на професиите и длъжностите, Списъка на професиите за професионално образование и обучение, Държавните образователни стандарти за придобиването на професиите "Треньор" и "Помощник-треньор", Наредба №1 на ММС за треньорските кадри и пр., и пр.

Дано изреклият горното не подсказва индиректно, че придобилите в ТШ "Про" лиценз, но нямащи треньорска професионална квалификация, а някои от тях и с трудно завършено средно образование, са по-подготвени от придобилите такава квалификация в НСА с около 3400 аудиторни учебни часа в ОКС "бакалавър" и с още около 900 аудиторни часа в ОКС "магистър". При това придобиването на квалификацията "треньор" в НСА и "пом.-треньор" в спортните училища е на издръжка на държавата. Но това май няма особено значение за онази обществена организация и нейната школа, която вероятно и с немалка "бизнес цел" произвежда лицензи и реално задушава треньорската квалификация.

И понеже

 

БФС и Треньорската школа се "крият"

 

зад подписаната Треньорска конвенция на УЕФА, в смисъл, че треньорското обучение на европейската федерация е неприкосновено от националните образователни изисквания, да поясня следното. В тази конвенция изрично е упоменато на няколко места, че националните системи не могат да бъдат пренебрегнати, дори напротив. В Чл. 7, т. 7 на Конвенцията „Признаване на еквивалентни квалификации“ почти ултимативно е записано: “ВСИЧКИ СТРАНИ ПО КОНВЕНЦИЯТА ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЯТ ЕКВИВАЛЕНТНА КВАЛИФИКАЦИЯ И ДА СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ПРИТЕЖАТЕЛЯ Ѝ ПО СЪЩИЯ НАЧИН КАТО КЪМ ПРИТЕЖАТЕЛ НА ДИПЛОМА НА УЕФА“. А в Чл.3, т. d пък пише, че конвенцията „Не накърнява правото на страна по нея да приеме, която и да е национална квалификация или еквивалентна, призната по силата на национален или европейски закон, за целите на вътрешни състезания или треньорска дейност на територията на страната си.“

И сега излиза, че или треньорското обучение в НСА не е и не може да бъде еквивалентно на курсовете на ТШ, или БФС не желае изобщо да синхронизира нормативните си и лицензионни правила с българската законова уредба. Нещо повече, статутът на треньора и правилникът на ТШ не само са в противоречие, но реално не признават функциите, които могат да изпълняват треньорите, според държавната Наредба №1 на ММС.

В заключение могат да се направят много изводи, но най-простичкият от тях е: Системата за подготовка на българските футболни треньори се нуждае от коренна промяна! И, ако следващият президент на БФС не направи светкавично това, то той ще се е провалил още преди да е започнал!

А държавата е необходимо да се вземе в ръце и стриктно да контролира правилата, които е създала, за да има един ден наистина „светлина в тунела“ на българския футбол.

 

---

*Заглавието е на редакцията. Текстът е публикуван във "Фейсбук", поместваме го със съгласието на проф. Цолов - преподавател в катедра "Мениджмънт и история на спорта" на НСА, автор на множество книги, монографии и учебници, бивш анализатор във футболния отбор на ЦСКА (в периода 2007-2013 г.).

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

На 24 януари осем бивши футболисти получиха треньорски лицензи УЕФА-А.  Георги Илиев, Захари Сираков, Иван Цветков, Кирил Метков, Росен Крумов, Румен Трифонов, Янко Вълканов и Дарко Савич взеха тапии лично от и. д. президент на БФС Михаил Касабов и от проф.
Нашите подрастващи футболисти изостават много сериозно от чуждестранните си връстници като физика, като динамика, като психика, а при повечето има и големи пропуски в техническата част.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

Треньорска школа, футбол

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?