Цялото човечество е претърпяло неочаквано и "тревожно" забавяне на развитието си през 2024 г., когато глобалното възстановяване след пандемията започна да губи сила, много преди президентът Доналд Тръмп да намали драстично международната помощ на САЩ. За това предупреди ООН в свой доклад.
"Светът се възстанови от шока от пандемията Ковид-19 до 2023 г., според Индекса на човешкото развитие (ИЧР) на ООН, който измерва стандарта на живот, здравето и образованието. Но това възстановяване изглежда губи инерция", се казва в годишния доклад на Програмата за развитие на ООН, предаде АФП, цитрана от БГНЕС.
Ако това "тревожно" забавяне се превърне в ново нормално състояние, постигането на нивата на човешко развитие, които някога се надявахме да достигнем до 2030 г., "може да се забави с десетилетия, което ще направи нашия свят по-несигурен, по-разделен и по-уязвим към икономически и екологични сътресения", предупреди шефът на ПРООН Ахим Щайнер. "Драстичните съкращения на международната помощ, обявени от няколко страни - най-вече от САЩ, където Тръмп оряза програми и разформирова USAID, основната организация за помощ в чужбина - ще влошат проблема", заяви Щайнер. По думите му ако богатите страни спрат да финансират развитието, това ще се отрази на икономиките, обществата, както и на Индекса на човешкото развитие - в по-ниската продължителност на живота, в намаляващи доходи и повече конфликти.
Експертите на ПРООН все още не са сигурни за основните причини за забавянето, наблюдавано през 2024 г. Те обаче са идентифицирали една от движещите сили като забавяне на напредъка в продължителността на живота, вероятно свързано със страничните ефекти на Ковид или с войните, които се разрастват по целия свят.
Има потенциална искра надежда: изкуственият интелект може да създаде условия за стартиране на развитието, предлага ПРООН. "Изкуственият интелект "е може би най-големият потенциал за поставяне на развитието на отделните икономики, но и на бедните и богатите хора, на различна траектория. Той ще промени практически всеки аспект от нашия живот", подчерта Щайнер.
В доклада се отбелязва обаче, че всичко ще зависи от това как хората ще използват технологията. "Има рискове. Достъпът до изкуствен интелект в по-бедните страни не е същият като в по-богатите, а културните предразсъдъци могат да повлияят на начина, по който се разработват инструментите", се посочва в него. "Можем да проектираме така, че да намалим този риск", казва Щайнер, уточнявайки, че това не трябва да бъде пречка за използването на ИИ в медицинските изследвания, например.
