Делото по жалбата на НАП срещу глобата от 5.1 млн. лв., наложена на приходната агенция заради изтичането на данните на милиони българи, тръгва на 10 февруари в Софийския районен съд. Това става ясно от електронното му деловодство. НАП атакува акта на Комисията за защита на личните данни още през септември, но трима съдии се отведоха от казуса, преди да се намери кой да се занимава с него. 

Магистратите от Софийския районен съд са си направили отвод, тъй като са сред хората, чийто лични данни изтекоха при пробива на системите на НАП, съобщи "Лекс". Това са Галина Господинова, Даниела Тошева и Ваня Горанова. Четвъртият съдия, на когото се е паднало делото, Ангел Павлов, е приел да го гледа, се разбира от деловодството на съда.

Решението им не е необичайно. Има магистрати, които се отвеждат от дела, свързани с "Топлофикация", защото са й абонати. Съдия се отведе и от делото срещу столичната община заради мръсния въздух на София с аргумента, че живее в града. 

Съдия Павлов не поема дело от обществен интерес за първи път. През лятото на 2018 г. той гледа делото, заведено от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който беше глобен, че е подал имуществената си декларация само пред Инспектората към Висшия съдебен съвет, но не и пред Сметната палата. Глобата от 1000 лв. на Панов беше потвърдена на две инстанции.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) глоби НАП през август м.г., след като прие, че НАП не е приложила подходящи технически и организационни мерки и така се е стигнало до непозволен достъп до системите ѝ и незаконно са разпространени имена, ЕГН, адреси, имейли, телефони и други данни. КЗЛД обяви, че "в неправомерно достъпената и разпространена в интернет пространството информация се съдържат лични данни на общо 6 074 140 физически лица, което включва 4 104 786 живи физически лица, български и чужди граждани, и 1 959 598 починали физически лица".

От НАП смятат, че нямат вина, тъй като не са отговорни за хакерската атака и са защитили адекватно системите си. Глобата на приходната агенция обаче е символична, като се има предвид, че за такъв тип нарушение се предвижда санкция до 20 млн. лв.

За кибер атаката обвинение в тероризъм като престъпна група бяха повдигнати на собственика на "Тад груп" Иван Тодоров, служителя във фирмата Кристиян Бойков и търговския директор Георги Янков. Тодоров е в ареста от лятото, другите са на свобода под гаранция от по 20 000 лв. Преди дни спецсъдът за пореден път отказа да пусне Тодоров от ареста, като се аргументира с интелекта му.

Исковете срещу НАП - в административния съд

Административният съд в София е компетентен да разгледа жалбата срещу НАП, подадена от сдружение "Международен правен център – Интернешънъл лигъл адвайз център" и 83 физически лица. Това е отсъдил смесен състав от двете върховни съдилища, който разгледа спора за подсъдност на жалбата между административния и градския съд в София. Всеки от жалбоподателите претендира за 1000 лв. обезщетение заради изтеклите лични данни.

Инспекторатът към ВСС е глобен с 2000 лв.

Символична санкция от 2000 лв. е наложена и на Инспектората към Висшия съдебен съвет от Комисията за защита на личните данни. Причината е, че проверка в инспектората установи, че в електронния регистър на декларациите за имущество и интереси, публикуван на сайта на ИВСС, за 2018 г. са качени, без да бъдат заличени данни в тях, декларациите на 20 съдии, прокурори и следователи и на свързаните с тях трети лица - 19 съпрузи и 11 непълнолетни лица. "Санкциите, които комисията налага, не са репресивни по своя характер, а целят възпиране на неправомерни действия, констатирани в резултат на извършена проверка, и създаване на превантивна среда при обработването на лични данни", обясняват от КЗЛД.

Проверката в инспектората тръгна, след като се разбра, че декларацията на недолюбваната от властта съдия Мирослава Тодорова е публикувана, без от нея да бъдат заличени данните на съпруга и детето й.