На базата на действащите политики в страната, заварени от правителството, и без предприемане на мерки, дефицитът по бюджет 2026 би възлязъл на 7.4% от БВП или близо 9 млрд. евро. Кабинетът няма да чака да бъде принуждаван от ЕК и ще предприеме непопулярни действия, които да намалят минуса до приемливи нива.
Това обяви след днешното заседание на правителството вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев.
"Без приемане на мерки дифицитът възлиза на 7.4% от БВП. Това е близо 9 млрд. евро", обяви Донев. В отговор на критики, че представя прогнозен теоретичен дефицит без готов бюджет Донев отвърна, че такава е картината на базата на съществуващите разходни политики и в проектобюджета кабинетът ще предприеме мерки дефицитът да бъде значително намален.
"Предстоят ни трудни решения, мерки, които са непопулярни. Ние ще трябва да изпием горчивата чаша. Предстои замразяване на заплати, развръзване на всички механизми за автоматично увеличение спрямо средната работна заплата, структурна промяна на администрацията и оптимизация. Реалният ефект от промените в администрацията ще се видят по-осезаемо през 2027 година", коментира Донев. В отговор на въпрос ще успеят ли да свият тези мерки дефицита до 3% министърът бе уклончив, само каза, че правителството ще се стреми към това и към смъкване на минуса в хазната под 3% от БВП в следващи години. "Ние няма да чакаме указанията и твърдите мерки, които ЕК би могла да ни наложи в процедура за свръхдефицит. Ние ще приемем междувременно мерки, така че да ограничим в приемливи граници държавните разходи ", каза Донев. Той изтъкна, че ЕК няма да приеме обещания за неизпълними приходи в резултат от борба със сивата икономика, а ще иска реални действия. "Ще предложим предвидими, изпълними и поносими мерки", каза Донев. На въпрос няма ли все пак да има и мерки за повишаване на приходите Донев посочи борба със същата сива икономика, както и други мерки като изпреварващо вдигане на акциз за цигари. Данъци и осигуровки няма да се вдигат, заяви отново Донев, като пропусна планираното увеличение на максималния осигурителен праг.
Кабинетът на днешното си заседание е одобрил решение за поемането на допълнителен дълг още сега, преди приемането на бюджета, в размер на 3.8 млрд. евро. "Парите са необходими, за да се покрият плащанията за пенсии, заплати и социални помощи през юли", коментира Донев. Той изтъкна, че поемането на дълг е неминуемо заради минусът в хазната и припомни, че е имало подобно предложение още в края на м.г. Искането за дълга бе внесено на второ четене при промените в удължителния закон за бюджета и бе оттеглено, като сега ще се внася повторно от правителството заради абсурдна правна технология и заявката на опозицията, че ще бъде обжалвано в КС.
РЕАКЦИИ
Ивайло Мирчев: Управляващите да спрат с паниката
"През 2022 г. същите хора – Гълъб Донев (тогава служебен премиер, сега министър) и Росица Велкова (тогава служебен министър, сега зам.-министър на финансите), предвиждаха в бюджета за 2023 г. дефицитът да бъде 6.6%. Накрая годината завърши с 2% дефицит. Три пъти по-малко.
Днес виждаме същата история. Управляващите трябва да спрат с паниката и да предложат конкретен план за оптимизиране на разходите. Това не значи, че проблем с дефицита няма. Такъв има и това беше потвърдено днес и от Европейската комисия", коментира съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев. Той обаче признава, че разходите са натоварени от отделни политики в предходните години, а авансовото изземване на печалбата на банките и дивидент от предприятията е порочна практика. "Многократно заявената по време на брифинга готовност за поемане на отговорност за справянето със ситуацията все пак заслужава да бъде отбелязана положително", коментира Мирчев.
Теменужка Петкова: Няма манипулиране на данни
„Вчера Министерството на финансите публикува предварителни данни, според които към 31 май дефицитът е 2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Това е един от най-високите дефицити през последните години и е изключително притеснително. Не разбирам как днес вече се говори за дефицит от 7,4% от БВП, но след като вицепремиерът и министър на финансите съобщава тези данни, очевидно има своите опасения“, каза Петкова. Петкова заяви, че през 2025 г. е разплатено всичко, заложено в бюджета и няма разходи, които не са планирани.
"Няма манипулиране на данни, подобно говорене уронва престижа както на България, така и на европейските институции", коментира още Петкова. Според нея авансовото облагане на печалбата на банките, което закърпи част от дупката в хазната минатала година и се сочи като порочна практика, е позволено от закона.
НАМАЛЕНИЕ НА РАЗХОДИ ЗА ЗАПЛАТИ
Министерство на отбраната няма да бъде изключено от общата политика за намаление на разходите за заплати с 10%. „Предстои снижаване на разходите за заплати с 10%. Това е зададено като условие от Министерството на финансите“, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в Пловдив. Стоянов допълни, че се предвижда министерството да се освободи от трайно незаетите си бройки, както и да бъде направен функционален системен анализ, за да се види къде, как и по какъв начин може да бъде трансформирана част от администрацията. „Сред военнослужещите няма да има съкращения. Категорично там няма да се пипа“, коментира Стоянов.
ЛИКВИДНА КРИЗА
Към края на май текущата ликвидност - частта от фискалния резерв, която правителството може да ползва за плащания, е паднала много ниско. По данни на депутата от ПБ Стефан Белчев наличният ресурс, с който държавата може да се разплаща, е в размер на 900 млн. евро. Останалите средства във фискалния резерв са неприкосновени - 2,4 млрд. евро на Сребърния фонд, както и 1,1 млрд. евро вземания от ЕС, които в момента не са налични.
