Сериозна политическа и институционална битка се заформя около проекта на Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност, по-известен като закона за личния фалит, който беше внесен от "Обединени патриоти". След като финансовото министерство обсипа с критики коалиционните партньори на ГЕРБ заради идеята им, сега огън откриха БНБ и правосъдното министерство.

Обявената цел на проекта е да осигури правна защита на физически лица, изпаднали в неплатежоспособност. Такава е налице, когато длъжникът не успява да разплати свои парични задължения в размер на поне 5 минимални заплати за период от минимум 3 месеца. На закона може да разчита и длъжник с общ размер на задълженията до 200 000 лв., който е предоставил за удовлетворяване на кредиторите имуществото и доходите си за 5 години напред.

БАНКЕРИТЕ: ДАЖЕ НЕ СЕ КАЗВА КОЙ Е ДОБРОСЪВЕСТЕН ДЛЪЖНИК

За БНБ генералният проблем на законопроекта е пълната липса на подплатена с конкретни данни и анализ обосновка. "При липса на задълбочено проучване, основано на статистически и финансови данни и комплексен анализ относно икономическите ефекти от направеното предложение върху засегнатите субекти/групи и сектори, разходи/ползи за всяка заинтересована страна, провеждане на по-широки консултации с всяка от тях, считаме, че представеният законопроект не би могъл да допринесе ефективно за разрешаване на очертаните в мотивите проблеми и постигане на заявените цели", обясняват държавните банкери.

В законопроекта не са напълно формулирани компетенциите на съда в целия процес, отбелязват от БНБ. Акцентират и върху липсата на уредба на цялото производство, чрез което се стига до решението за защита на длъжника, като самостоятелна и завършена процедура. А вместо това се "смесват елементи от охранително производство и изпълнителен процес". Не са предвидени процедура за предявяване на вземанията, нито ред на вземанията по категории задължения и видове кредитори, оплакват се още финансистите. Дори не е дадена дефиниция за добросъвестен длъжник – а само такъв според патриотите би трябвало да може да се възползва от защитата, която осигурява законът. Отсъстват мотиви защо е определен прагът от 3 месеца – а такъв кратък срок би позволил защита от кредиторите да поискат и длъжници, чиито затруднения са временни.

Сходни са аргументите и на правосъдното министерство, с които отказва да подкрепи проектозакона. На първо място, от ведомството също подчертават, че няма икономически анализ с конкретни количествени показатели, който да покаже как предложението ще се отрази върху вземанията на кредиторите – брой кредитори, размер на вземанията, прогноза за общия ефект върху икономиката на страната и върху банковия сектор.

ПРАВОСЪДИЕТО: ДЛЪЖНИЦИТЕ ЩЕ ПОЕМАТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ БЕЗ НАМЕРЕНИЕ ДА ГИ ВРЪЩАТ

От министерството споделят лошите си очаквания от евентуалното приемане на закона: "Според нас не е намерен оптималният баланс между интересите на длъжниците и на кредиторите, не е предвиден рационален и справедлив компромис при защитата на правата на длъжниците и на кредиторите, което поражда опасения, че предложената уредба ще стимулира недобросъвестните длъжници, които ще поемат задължения без намерение да ги изпълняват и които след изтичане на определения в закона срок ще се освободят от непогасените си задължения."

Като примери посочват високия праг от 200 000 лв., както и предвиденото спиране на начисляването на лихви и неустойки върху всички задължения, установени в производството. А също и факта, че 5 години след влизането в сила на решението за защита, то и съпътващите го документи се заличават. Поради това евентуалните нови кредитори на бившия длъжник няма да има откъде да разберат, че се договарят с човек, който в определен период е бил некоректен платец. "Законопроектът не кореспондира на основни принципи и правни положения в българското законодателство", заключават от правосъдното ведомство.