Държавният бюджет за догодина премина през първото сито - депутатите в бюджетна комисия приеха на първо четене закона с 13 гласа "за" срещу 8 гласа "против". От изказванията на управляващата коалиция и на финансовия министър Теменужка Петкова стана ясно, че едва ли ще има отстъпления от някои от най-критикуваните параметри и мерки, свързани с приходната и разходната част при второто четене на бюджета.
Както се очакваше работодателите силно разкритикуваха проекта на финансовото министерство. Представителите на бизнеса на два пъти отказаха да участват в заседание на тристранката, несъгласни с увеличаването на данъчно-осигурителната тежест догодина.
Председателят на АИКБ Румен Радев призова управляващите да преразгледат някои от заложените мерки. "Ако заплатите в бюджетната сфера се увеличат само с 5% за всички, вместо с двуцифрено увеличение за някои сектори, то ще се спестят разходи за 455 млн. евро. Това ще е достатъчно да се елиминира нуждата от увеличение с два процентни пункта на осигуровките догодина, защото нетният ефект заради намаления данък върху доходите от увеличените осигуровки ще е 464 млн. евро. Ако на съдебната система се вдигнат възнагражденията също само с 5%, ще се спестят други 73 млн. евро. Ако се задържат разходите за издръжката на бюджетната сфера на нивото от тази година, ще бъдат спестени други 470 млн. евро. Ако се закрият 5500 щатни бройки, които стоят незаети повече от 6 месеца, и се премахнат бонусите в държавната администрация, се получават нови 140 млн. евро. При по-консервативна капиталова програма, орязана само с 3%, може да се намерят още 204 млн. евро. Така общо може да се намалят разходите с 1.1 млрд. евро и да не се налага да се вдигат осигуровки, данък дивидент, нито да се залагат нереалистични приходи от разширяване на фискалния контрол върху бизнеса и въвеждане само на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите", посочи Радев.
От БСК алармираха, че продължава да няма оценка колко ще струва за бизнеса да подмени софтуера си, както и за невъзможния срок това да бъде изпълнено - до март 2026 г. "Минимум 250 млн. лв. ще са разходите за внедряване на т.нар. СУПТО", посочи Добри Митрев, председател на БСК.
Работодателските организации така и не получиха отговор от финансовия министър Теменужка Петкова кои още стоки иска да вкара в списъка с висок фискален риск. За тях има изискване всеки превоз да се докладва предварително в НАП. "В момента в този списък има над 490 вида стоки, искате драстично да го разширите. Кое още не е в този списък? Ще принудите и в камионите да има GPS и приложения, свързани с НАП, така че да бъдат проследявани, но това е абсурдно, защото много от тези превози се правят от чуждестранни компании", каза Митрев.
Той призова финансовото министерство да интегрира тол-системата със системите на НАП и по този начин данъчните да следят превозите с чувствителни стоки, вместо да стоварват нови административни тежести на бизнеса.
"Нищо драматично няма в това търговците да ползват само одобрени от НАП софтуери за управление на продажбите", отговори финансовият министър Теменужка Петкова. Тя посочи, че това изискване не носи по-голяма административна тежест, а засяга само производителите и разпространителите на софтуерите. Софтуерните фирми обаче вече предупредиха, че ще калкулират в цената на услугите си преработването на програмите. Сега само 5500 търговски обекти ползвали СУПТО, а в НАП имало 120 одобрени модела, посочи Петкова. "Оценка на риска, направена от НАП, показва, че няколко характерни опити за заобикаляне на отчитането на всички продажби, например отчитане на сървъра на НАП само на всяка пета продажба", каза още тя.
Финансовият министър определи вдигането на осигурителната тежест с 2 процентни пункта като "поносима" и за работодателите, и за работниците. "По-голямата осигуровка се признава за по-голям разход на работодателя, а работникът ще плати по-нисък данък върху дохода си", каза Петкова.
За пореден път Петкова обвини предшественика си Асен Василев да виновен за всички нараснали бюджетни разходи и законови промени, които обвързват минималната и други заплати със средната за страната - и така надуват разходите и тази, и следващата година. Василев обаче от две години не е финансов министър, а управляващото мнозинство в парламента, което приема законите начело с ГЕРБ, е коренно различно.
Впечатление направи, че по време на дебатите нито един депутат от най-голямата политическа партия в управлението - ГЕРБ, не взе думата, за да защити бюджета или да се изкаже по него.
За сметка на това първи поиска думата Йордан Цонев от ДПС-Ново начало. Той обяви, че неговата партия много харесва бюджета, защото в ДПС-Ново начало били за бърза конвергенция на доходите (т.е. бързо догонване на другите страни в ЕС) и за силна държава със силни институции. "Няма да отстъпим от спиране на увеличение на доходите на хората заети в публичния сектор и от инвестиции в общините", закани се Цонев.
Очаква се още в петък бюджетът на държавата за 2026 г. да влезе в пленарна зала за първо гласуване.
