Управляващите направиха сериозни промени в сроковете, по които се извършват разследвания на престъпления, и така явно облагодетелстваха прокуратурата. Това стана с поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), одобрени на второ четене от мнозинството на ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП-ОЛ и ИТН вчера.
Тези поправки бяха вкарани в заключителните разпоредби на законопроект, изменящ друг закон, а именно - Наказателния кодекс (НК). Автор на законопроекта е правителството, което го внесе, за да се вкарат в НК препоръки, които българската държава трябва да изпълни, за да бъде извадена от "сивия списък" на страните, които не се справят с прането на пари. Препоръките засягат възможността да се отнема имущество от трети недобросъвестни лица, както и осигуряване на защита в тези случаи на трети добросъвестни лица в рамките на наказателния процес.
В заключителните разпоредби обаче са вмъкнати поправки, които изменят текста в НПК (чл. 234), засягащ сроковете за извършване на разследване и за мерките за процесуална принуда. В момента кодексът казва, че разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. При фактическа и правна сложност прокурорът може да удължи срока до 4 месеца, а по негово искане административният му ръководител може да му отпуска допълнителни удължавания до 2 месеца.
Сега първоначалният двумесечен срок става тримесечен, а при фактическа и правна сложност - шест месеца. Всъщност, в друг текст на същата разпоредба е предвидено и още едно удължаване при фактическа и правна сложност - тези 4 месеца, споменати по-горе, сега вече стават 12 месеца. Отпада ограничението от 2 месеца за удължавания, разпоредени от административния ръководител. В НПК само се записва, че срокът на всяко удължаване се съобразява с фактическата и правната сложност на делото.
Премахва се и разпоредбата, според която разследващи действия, извършени извън изредените по-горе срокове, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда. Сега в кодекса остава само текст, че след изтичането на сроковете разследващите незабавно изпращат делото на прокурора. Иначе казано, независимо кога са извършени действията по разследването, така събраните доказателства ще могат да се използват.
Правителството оправдава тези поправки с препоръките на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа, който наблюдава дали държавите се съобразяват с международните стандарти за борба с прането на пари. "Законодателите следва систематично да преразглеждат формалните и бюрократични характеристики на НПК, за да установят пречките, породени от тези характеристики, и да уточнят какви законодателни промени трябва да бъдат извършени в това отношение. Приоритетно трябва да се промени режимът на сроковете в чл. 234 на НПК, който се нуждае от най-спешно преразглеждане и изменение", цитират управляващите доклад на MONEYVAL в мотивите към законопроекта.
ПП-ДБ и "Възраждане" обявиха, че тези промени се правят за удобство на прокуратурата, и прогнозираха, че с тях ще се злоупотребява. Надежда Йорданова от ДБ напомни, че досегашната конструкция на процеса на разследването се използва повече от 30 години, за да дисциплинира държавното обвинение и да ограничи възможността за необосновано дълго задържане. "Даваме шипове в бухалката, която е в ръцете на прокуратурата", обобщи депутатът мненията на опозицията.
От "Величие" предложиха общият срок за извършване на разследването да не може да надвишава 24 месеца. Според депутатите на Ивелин Михайлов така няма да се стигне до "вечни разследвания".
Управляващите обаче не се съгласиха, отхвърлиха идеите за редакции или отпадане на поправките, и си приеха текста така, както беше предложен от правителството. От ДБ призоваха президента Румен Радев да наложи вето на законопроекта.
