Има огромен натиск за дострояване на паметници на културата. Законодателството е неработещо и становищата на експертите как да се извършват намеси по сгради-паметници на културата, падат в съда. Процедурите са такива, че допускат възстановяване на фасади със стиропор и алуминиева дограма.

Това обявиха на пресконференция от ръководството на Националния институт за недвижимо културно наследство. Според института Министерство на културата бездейства, включително и през настоящия мандат, и ще бъде провалена поредна година в опит да се защити недвижимото наследство на страната.

"Натискът вече минава и през МВР. Подават се жалби в полицията срещу бавене на преписки, а бавенето е неминуемо, защото институтът съзнателно е сведен до малка администрация, в която 50 души трябва да се произнасят по хиляди преписки", обясни директорът на НИНКН арх. Петър Петров. В момента в института чакат 1100 преписки за даване или промяна на статут на ценност.

Петров бе категоричен, че няма как да се защити културното наследство без България да актуализира регистъра на недвижимите културни ценности. „В момента в регистъра има 39 500 обекта. Само 480 от тях са защитени. За да бъде защитен един обект, той следва да има определени граници и режим. Без такива граници и режим всяко наше произнасяне за евентуални намеси може да падне в съда“, коментира Петров. Според него актуализирането на регистъра и защитата на всички паметници с настоящия състав на НИНКН е невъзможно и трябва да се привлекат специално обучени специалисти – поне 60 души, които да работят по регионите и да извършат подготвителната работа. „Необходими са спешни мерки в тази посока, а министерство на културата не разбира това и счита тези хора за чиновници. В случая говорим за високо специализирани и специално обучени хора“, обясниха от НИНКН.

"Липсата на защита на паметниците води до изчезването им. Ежегодно изчезват около 400 обекта, много от сградите се остават на саморазрухата, други изгарят, това е масово", разказа Петров. „Провали се и информационната система, няма как да представяме и електронни услуги“, каза още директорът на НИНКН. От института настояват за спешни промени в закона за културното наследство, включително и по линия на възможността за реален контрол и налагане на санкции.

Излагането на системните проблеми в работата на институцията доведе до комичен опит на културното министерство изпреварващо да обезсили част от констатациите. В свой пост във Фейсбук буквално минути преди изнасянето на проблемите от МК обявиха, че са се преборили за 30% средно увеличение на заплатите в института.