Медия без
политическа реклама

Управляващите се отказаха от наказанията за лекари

Ще отпадне и идеята да се плащат 50% от заплатите в затворени заради извънредното положение предприятия

18 Март 2020ОбновенаЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
БГНЕС
Много от депутатите влязоха в пленарната зала със защитни маски и ръкавици.

Управляващите се отказаха да въведат наказания за лекари, които не се притекат на помощ на болен, както бяха предвидили в проекта на закон за извънредното положение, който внесоха в началото на седмицата. Той беше одобрен днес на първо четене в пленарната зала на Народното събрание, като едиствено депутатите от БСП се въздържаха да го подкрепят.

Първоначалното предложение на ГЕРБ беше да се вкара текст в Наказателния кодекс, с който се налага пробация до 1 година или до 1000 лв. глоба. за медици, които откажат помощ на болен или родилка по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи.

Тази сутрин обаче шефът на депутатите от ГЕРБ Даниела Дариткова обяви, че този текст ще отпадне: "В този момент категорично трябва да разчитаме на морала, съзнанието и високата отговорност на всички медици".

Ще бъде премахната и друга разпоредба в проекта, според която, ако при извънредно положение предприятие преустанови работа със заповед на държавен орган, работниците ще получават от работодателя си обезщетение в размер на 50% от брутното си възнаграждение, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата. Това съобщи социалният министър Деница Сачева. Работодателите бяха срещу този текст, тъй като освен него е предвидено и още едно положение - когато дейността се прекратява по инициатива на работодателя, да се изплаща пълно трудово възнаграждение. Това според тях щеше да доведе до необходимост в някои фирми да се изплащат и двата вида обезщетения - едни работници да получават частично възнаграждение, а други - пълно.

Текстовете за обезщетенията при спиране на работа са различни от идеята на правителството да подкрепи фирми, които планират да съкращават персонал заради извънредното положение. Тази идея все още не е оформена нормативно, но според обясненията на министри държавата ще предложи на такива компании 60% от заплатата на служителите, предвидени за съкращаване, срещу ангажимент работодателят да покрие останалите 40%. Тази подкрепа ще може да се отпуска в срок до 3 месеца, за да не се стига до съкращения. Парите ще дойдат от фонд "Безработица" на НОИ, който и сега плаща толкова при съкращение на осигурено лице. Синдикатите обаче настояват сумата да се дава на служителя, а не на работодателя му, тъй като в противен случай има риск да не стигне въобще до човека, за когото са предназначени.

Във връзка с предложенията гражданите и малките фирми да бъдат освободени от плащането на лихви по главницата на взети от тях кредити, докато приключи кризисната ситуация, правосъдният министър Данаил Кирилов предложи друго решение - да няма възможност да се прилагат последиците на забавянето, т.е. дългът да се обявява за предсрочно изискуем, да се налагат други наказателни лихви и др.

ПЪЛНА ПРЕРАБОТКА НА ЗАКОНА

По предложение на ГЕРБ проектозаконът ще премине през парламентарната процедура с рекордно бързи темпове – до 18 часа днес депутатите трябва да са внесли своите предложения за второ четене, междувременно ще се състави работна група, която да преработи проекта и да представи окончателен вариант, който да бъде одобрен на второ четене в пленарната зала в петък.

От разясненията на управляващите стана ясно, че до края на седмицата първоначалният проект ще претърпи значителни промени – ще бъде съкратен и ще му се придаде по-обобщен вид, така че да служи по-скоро като рамка, в която изпълнителната власт да се движи, ползвайки действащите специални закони. Иначе, ако се вкарат всички възможни хипотези и сценарии в извънредния закон, може да се наложи парламентът да го променя непрекъснато, а законодателната процедура е тежка, обясни Даниела Дариткова.

НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ НА ДЕПУТАТИТЕ
При обсъждането на проекта опозицията обърна внимание на предложенията за промени в Кодекса на труда, с които се позволява на работодателя, при обявено извънредно положение, да прекратява със заповед работата на предприятието си, на част от него или на отделни работници или служители. "Има предприятия, които имат отношение към националната сигурност. Те работят при всякакви условия. Как може да се остави на преценката на работодателя такъв важен въпрос? НТрябва да става със заповед на органа по извънредното положение, който не е ясен, би трябвало да е Министерският съвет", възмути се депутатът от БСП Валери Жаблянов.

"Обединени патриоти" подкрепиха проекта на първо четене, но се обявиха за неговото опростяване, тъй като съдържал прекалено много излишни текстове. Като пример дадоха това, че в текста му е включена цялата заповед на здравния министър за мерките, които трябва да се спазват за защита от разпространението на коронавируса.

БЕЗ МОРАТОРИУМ ВЪРХУ БИТОВИТЕ СМЕТКИ

Парламентът обсъди и отхвърли предложението на БСП да се въведе мораториум върху спирането на подаването на електроенергия, топлоенергия, вода и телекомуникационни услуги за битово потребление, ако битови потребители не плащат сметките си. От другите парламентарни групи възразиха, че това ще постави в тежко състояние операторите, които предоставят такива услуги. Иван Иванов – шефът на Комисята за енергийно и водно регулиране (КЕВР), посочи, че ако предложението на левицата се приеме и извънредното предложение продължи 3 месеца, възловите системи на страната - електроенергийната, топлоснабдителната, ВиК системата, ще бъдат лишени от 1 млрд. лв., без които не могат, ако искат да функционират.

Още по темата