Бившият премиер на Македония Владо Бучковски е назначен за специален представител на македонското правителство за България. Назначаването му идва в момент, когато Скопие полага усилия да намери решение със София, която заплашва да блокира преговорната рамка на Македония за започване на преговори с ЕС.

Бучковски беше бивш лидер на СДСМ, премиер и министър на отбраната. Той е адвокат, професор по римско право. Преди Бучковски, Скопие прати в София и бившия премиер Любчо Георгиевски. 

Министърът на транспорта и съобщенията Благо Бочварски подчерта след днешното заседание на правителството в Скопие, че Северна Македония е във фаза, в която са необходими големи инвестиции в инфраструктура като предпоставка за възстановяване и бързо развитие на страната. Той заяви, че основен проект на страната през следващата година е връзката с България и подчерта, че 4 милиарда денара се инвестират в железопътни линии, газификация, водоснабдяване и канализация, местни пътища и други капиталови проекти. Бочварски се надява до март най-накрая да обявят търга за железопътен изпълнител. „Тази железница е абсолютно необходима не само за пътническия транспорт, но и за товарния транспорт. Само за втория и третия участък имаме 91 моста, които трябва да бъдат построени, и 32 тунела. Самият граничен пункт е разположен в тунел. В момента 90 на сто от обмена на границата между България и Македония се осъществува от товарния транспорт и само 10 на сто - от пътническия, каза Бочварски.

Междувременно популярният белгийски балканист проф. Раймон Детре взе отношение по споровете между България и Северна Македония на тема история и национална идентичност на двете страни. 71-годишният учен от Антверпен, завършил българска филология в Софийския университет през 1971 г., смята, че повечето търкания между София и Скопие са безпредметни.

"Кой е крив и кой е прав - това всъщност няма значение - заяви проф. Детре в интервю за "Дойче веле". - Важното е, че нито "историческата", нито каквато и да е друга "истина" не бива да влияе върху отношенията между държавите. Правителствата взимат политически решения и сключват международни договори, докато историците и езиковедите имат право да спорят. Не бива историците да обслужват политиците. Не бива политици да налагат на обществото определени научни разбирания или да поставят на други държави приемането на определени научни възгледи като условие за международно сътрудничество. Особено пък когато става дума за такава капризна наука като историята.

С кои позиции на Северна Македония и България не съм съгласен? Не мога да се съглася с така наречения "примордалистки" подход, според който етническата общност или нацията притежава някакви вечни, препроменливи качества, които се предават по генетичен път от поколение на поколение от най-дълбоката древност. Българите смятат, че славяните в Македония, понеже преди са били българи, не могат и сега да са нещо друго, освен българи. Македонците пък мислят, че понеже сега са македонци, трябва и в миналото да са били македонци. Македонците прекаляват с крайните си опити да се различават от българите, а българите пресилват със сляпото отричане на македонската самобитност.

Трудно приемам и крайното "историзиране" на проблемите - тоест, търсенето на решения за сегашни проблеми в далечното минало. Македонските опити да се докаже античният произход на съвременните македонци са смешни и само развалят още повече отношенията с другия свръхчувствителен към "исторически истини" съсед - Гърция. Не бива да се допуска спорът за Кирил и Методий, двама византийци от IX век, да попречи на сътрудничеството между две държави през XXI век.

Същото важи и за спора за Самуил, който е владетел на едно - все едно българско или македонско - хлабаво и ефимерно царство, където вероятно са живеели повече сърби, албанци, гърци и власи, отколкото българи, а ако е имало македонци, те са били съвсем нищожно количество. С какво е застрашена Северна Македония, ако признае, че Гоце Делчев е от български произход? Какво губи България, ако приеме, че в Северна Македония наричат Гоце Делчев македонски герой? Че Гевара е аржентинец и аржентинците с пълно право могат да го смятат за свой, но за кубинците той си е кубински революционер."

Белгийският професор смята, че етническата идентичност както на българите, така и на македонците води началото си от XIX век. Но за образуването на македонска нация може да се говори едва след края на Втората световна война.

"Хората в преднационалната епоха се идентифицират с религиозна общност и изпитват чувства на вярност и жертвоготовност тъкмо към нея. Няма извори от този период, в които се разказва за някого, умрял за българската си народност, но за вярата има мъченици - посочва проф. Детре. - Запитани от чуждестранни пътешественици кои или какви са, хората по правило отговарят "християни". Трудно е да се разбере какво точно значи "етническа идентичност" (думата още не е съществувала) за наричащ себе си "българин" през XVIII век,  да не говорим за по-ранни периоди.

Тъй че когато говорим за възникването на българска и македонска национална идентичност, трябва да имаме предвид, че нито едната, нито другата имат дълбоки корени в миналото. Предците на съвременните българи и македонци се смятат преди всичко за християни, тяхната идентичност не се различава съществено от тази на православните гърци, албанци и други - освен чрез езика, и то предимно на простонародно, разговорно ниво, защото техните интелектуални елити използват преобладаващо гръцки език.

Съвременните балкански нации възникват през XIX век в резултат не на някакво "узряване", а на международни политически, икономически и културни развития, на външни намеси и пр. При това тези едва различими етноси буквално "откриват" или "изобретяват" себе се (главно с помощта на чуждестранни учени и агенти) и си конструират национални идентичности, които трябва да се различават колкото може повече от тези на съседите.

Образуването на българската нация, според "очевидци" като Априлов, Раковски, Балабанов и други, започва през 30-те години на XIX век. За първите прояви на нещо като македонска национална идеология ни информира Петко Славейков в една статия във в. "Македония" от 1871 г. Към края на XIX век и други автори като Георги Пулевски и Кръсте Мисирков твърдят, че има македонски народ и език.

"Македонистите" се стараят да изграждат една македонска национална общност, като особено наблягат на онези черти, по които македонците най-ярко се различават от тези, с които всъщност най-много имат общо - българите. Но изграждането на македонска нация завършва чак след Втората световна война, когато македонските националисти вече разполагат с необходими за това средства, които само една собствена държава може да предоставя: училища, медии, полиция, армия и учени, които съставят национален книжовен език и официална версия на националната история."

По отношение на "македонския език" белгийският филолог балканист е категоричен, че България не може и не бива да има претенции.

"Създаването на национален книжовен език е политически акт, към който всяка държава прибягва сама. България може да вземе термина "македонска книжовна норма" за вътрешна употреба, но не може да оспорва правото на Северна Македония да нарича националния си език "македонски" - твърди проф. Детре. - Лингвистичните възражения, дори да са валидни от научна гледна точка, тук са без значение, защото въпросът е международноправен.

Аргументът, че македонският език бил "изкуствен", просто е лишен от състоятелност. Създаването на национален книжовен или стандартизиран език е политически акт, тъй че езикът винаги е "изкуствен". Никой книжовен език на света не възниква "спонтанно" или "естествено". Държавата винаги се намесва по начин, който няма нищо общо с естественото развитие на езика.

Тя натоварва някой езиковед или комисия от езиковеди със задачата да определи какво е фонетично, правописно, граматически и лексикално коректно. Министерството на просветата одобрява правилата и ги налага със силата на закон. Ако си ученик и не ги спазваш, ще те скъсат на изпитите. Ако си зрял човек, но не знаеш да говориш и да пишеш според съответно наложените от държавата правила, няма да получиш достъп до определени професии.

Всички книжовни езици на света, включително българският, са създадени така. Македонският книжовен език от десетилетия функционира като пълноценен национален език в образованието, медиите, правосъдието, литературата и т.н. Да се отрича съществуването му ми напомня вица за шопа, който гледа жирафа в зоопарка и казва, че такова животно нема."