Решение на КС отваря пътя строителни фирми да съдят държавата
КС е взел решението единодушно с 10 гласа. Парламентът повече от година не изпълнява задължението си да попълни състава на съда с двама от своята квота, след като изтече и мандатът на Гроздан Илиев (той е петият от ляво надясно) и той напусна КС.
Конституционният съд отмени решение на парламента от април т. г., свързано с плащането за пътни ремонти от Агенция "Пътна инфраструктура". Сега, освен че спорове за плащане между фирмите и АПИ ще се решават от съдилищата, дружествата могат да заведат дела за обезщетение, ако отмененото решение на парламента ги е ощетило.
Докладчик по конституционното дело е Атанас Семов. Мотивите за решението, което е взето единодушно, още не са качени на сайта на КС.
На 20 април Народното събрание одобри АПИ да заплати 50 на сто от всички финансови задължения по договорите за поддръжка на републикански пътища, както и да заплати 100 на сто от всичките си финансови задължения, възникнали по договорите за доставка и монтаж на ограничителни системи, по договорите за производство, доставка и монтаж на пътни знаци и по договорите за полагане на маркировка на територията на републиканската пътна мрежа, както и на задълженията по месечни и извънредни задания по договорите за извършване на поддържане на републикански пътища. По силата на това решение останалите над 50% от задълженията се изплащат след решение на парламента.
КС бе сезиран с казуса от депутати от ГЕРБ, които бяха против решението, прокарано от тогавашната управляваща коалиция. ГЕРБ пледираха пред КС, че решението на парламента потъпква разделение на властите, правото на защита и принципите на правовата държава. Решението беше спорно и в рамките на самата коалиция, като доведе до остро противопоставяне между "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ". От самото начало от ПП настояваха окончателното плащане на парите за пътно поддържане да се направи след произнасяне на парламента заради съмнения, че ще се разплатят и неизвършени дейности. От ИТН до последно се противопоставяха с аргумента, че не е работа на парламентарната комисия по регионтнално развитие да одобрява фактури.
До нищо не доведе и работата на съвместната комисия, от която се очакваше да освети злоупотребите в сектора. Комисията излезе с очаквано становище, че няма как да се произнесе по конкретните казуси има ли реални злоупотреби при прикриването на основни ремонти както текущи, като констатира, че е налице и хаос в законодателството по темата. Разбирателство по темата не се постигна, като липсата на пари за заварените фактури в областта на пътните ремонти стана повод за разпадането на коалицията. След разрива с ИТН тогавашният премиер Кирил Петков взе на ръчно управление регионалното министерство, като изиска големи плащания да се правят само след санкция на МС. И това решние на Петков се обжалва.
можете да направите дарение през PayPal
