Разследването на срутената преди 20 години сграда на столичната ул. "Алабин", под чиито руини загинаха две момичета, не просто е било бавно, не просто е водено с нежелание, а разследващите са положили необходимите усилия, за да не излезе истината наяве. Затова и след 15 години съдебен процес подсъдимите бяха оправдани с извод, че виновните не са открити.
Стъпвайки на тези изводи, сега Върховният касационен съд (ВКС) присъжда рекордно обезщетение от 62 000 евро за бавно правосъдие на майката на загиналата в Деница Ченишева - Александрина, разказва "Лекс".
Преди три години жената предяви иск за 300 000 лева за неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Трагедията се случи на 19 септември 2006 г., когато сградата се срути, докато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета починаха на място.
Разследването се проточи 10 години и делото започна на първа инстанция през 2016 г. Подсъдими бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма "Хрисома", инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов - управител на "А3-Архитектура и изпълнение" и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо", срещу когото делото беше гледано задочно, защото беше в чужбина.
Делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка в съда беше внесен обвинителен акт, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването, а съдът установи, че лъже, тъй като ако е рязал колони на мястото, нямаше да е жив. Накрая той каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като през 2021 г. ВКС сложи край на съдебната сага.
След това майката на Деница Ченишева заведе делото срещу прокуратурата, а преди две години Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от 15 000 лева, след като прие, че основната част от вредите за майката са от загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не от продължителността на делото.
Софийският апелативен съд (САС) обаче придаде много по-голяма тежест на вредите от бавното разследване, като увеличи обезщетението на 60 000 лева.
Делото стигна до ВКС след жалби на майката и на прокуратурата, но върховните съдии още миналата година допуснаха разглеждане само на жалбата на Александрина Ченишева, тъй като приеха, че е възможно да не са оценени в пълна степен причинените ѝ вреди.
Сега съставът на ВКС споделя изводите на апелативния съд, но приема, че той не е отчел достатъчно, че прекомерната продължителност на делото и липсата на ефективно разследване се дължат изцяло и единствено на поведението на властите.
ВКС припомня цитат от мотивите към оправдателната присъда на САС, в които пише, че "органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия или пък извършените такива се отличават с непрецизност, повърхност и непълнота".
"В противоречие с всякакви правила - разчистването е направено без да е документирано по съответния процесуален ред и преди да се извърши надлежен оглед от компетентните органи. Тези действия са определени като "заличаване на следи от евентуално престъпление" и като причина за невъзможност да се установи точният механизъм на срутване на сградата, което пък е предопределило невъзможността да бъде ангажирана наказателна отговорност от виновните лица", пише ВКС.
