Медия без
политическа реклама

Прокуратурата ще плати 62 000 евро заради саботираното дело "Алабин"

Майката на една от жертвите, загинали под рухналата сграда, осъди държавното обнинение

Днес, 18:37
Бързото разчистване на мястото е една от причините разследването да не стигне до виновните за жестокия инцидент.
Снимка: Архив
Бързото разчистване на мястото е една от причините разследването да не стигне до виновните за жестокия инцидент.

Разследването на срутената преди 20 години сграда на столичната ул. "Алабин", под чиито руини загинаха две момичета, не просто е било бавно, не просто е водено с нежелание, а разследващите са положили необходимите усилия, за да не излезе истината наяве. Затова и след 15 години съдебен процес подсъдимите бяха оправдани с извод, че виновните не са открити.

Стъпвайки на тези изводи, сега Върховният касационен съд (ВКС) присъжда рекордно обезщетение от 62 000 евро за бавно правосъдие на майката на загиналата в Деница Ченишева - Александрина, разказва "Лекс".

Преди три години жената предяви иск за 300 000 лева за неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Трагедията се случи на 19 септември 2006 г., когато сградата се срути, докато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета починаха на място.

Разследването се проточи 10 години и делото започна на първа инстанция през 2016 г. Подсъдими бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма "Хрисома", инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов - управител на "А3-Архитектура и изпълнение" и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо", срещу когото делото беше гледано задочно, защото беше в чужбина.

Делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка в съда беше внесен обвинителен акт, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването, а съдът установи, че лъже, тъй като ако е рязал колони на мястото, нямаше да е жив. Накрая той каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като през 2021 г. ВКС сложи край на съдебната сага.

Процесът за рухналата сграда на столичната ул. Алабин", която погреба две момичета, случайно озовали се на мястото, приключи на 15-ата година от инцидента. Виновни за трагедията няма, реши окончателно Върховният касационен съд. Сградата на "Алабин" падна на 19 септември 2006 г.

След това майката на Деница Ченишева заведе делото срещу прокуратурата, а преди две години Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от 15 000 лева, след като прие, че основната част от вредите за майката са от загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не от продължителността на делото.

Софийският апелативен съд (САС) обаче придаде много по-голяма тежест на вредите от бавното разследване, като увеличи обезщетението на 60 000 лева.

Делото стигна до ВКС след жалби на майката и на прокуратурата, но върховните съдии още миналата година допуснаха разглеждане само на жалбата на Александрина Ченишева, тъй като приеха, че е възможно да не са оценени в пълна степен причинените ѝ вреди.

Сега съставът на ВКС споделя изводите на апелативния съд, но приема, че той не е отчел достатъчно, че прекомерната продължителност на делото и липсата на ефективно разследване се дължат изцяло и единствено на поведението на властите.

ВКС припомня цитат от мотивите към оправдателната присъда на САС, в които пише, че "органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия или пък извършените такива се отличават с непрецизност, повърхност и непълнота". 

"В противоречие с всякакви правила - разчистването е направено без да е документирано по съответния процесуален ред и преди да се извърши надлежен оглед от компетентните органи. Тези действия са определени като "заличаване на следи от евентуално престъпление" и като причина за невъзможност да се установи точният механизъм на срутване на сградата, което пък е предопределило невъзможността да бъде ангажирана наказателна отговорност от виновните лица", пише ВКС.

Вече стана традиция най-скандалните случаи у нас, довели до милиони щети или множество жертви, шумно да се разследват и безшумно да се провалят в съда. Поредният пример за това е срутването на сграда на столичната улица "Алабин" на 19 септември 2006 г.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата