Броят на делата срещу болници нараства - през 2025 г. са заведени общо 102. През предходната година са заведени под 90 дела. Увеличава се чувствително броят на делата, които печелят пациентите - ако към 2018 г. са около 35%, сега са малко над 50%, т. е. всеки втори иск се уважава. Това са само част от изводите на адвокат Мария Шаркова, която от години следи делата срещу лекари и лечебни заведения.
Според нейните наблюдения отчетливо се открояват и най-рискови специалности - ортопедия и травматология, дентална медицина, спешна медицина.
Шаркова казва още, че се вижда срещу кои болници се завеждат най-много дела. Тя не ги назовава, за да не се всява паника сред пациентите. Но уточнява, че сред тях са огромни лечебни заведения с тежки случаи и спешност, което предпоставя и повече съдебни спорове.
"Открояват се обаче и по-малки, областни лечебни заведения, които имат учудващо много дела в сравнение с други областни болници с приблизително същия обем дейност. При това се открояват конкретни проблемни звена в тях, което би трябвало да е повод ръководителите им да вземат мерки. Уви, не оставам с впечатление, че това се прави", пише юристката във Фейсбук. Дава и пример с дентална клиника, срещу която в последните 2 години са заведени повече от 10 дела за кратко време (част от които прекратени).
Шаркова коментира и нашумелия тези дни случай с МБАЛ "Рахила Ангелова" в Перник, чийто директор д-р Явор Дренски даде специална пресконференция, за да обясни, че лечебното заведение е осъдено на втора инстанция да плати над 800 000 лева по дело за починал пациент. Случаят е от 2017 г. и се отнася до млад човек с инфаркт. Според съда е имало пропуск в лечението му. Близките му сами са решили да го транспортират до "Пирогов" в София, където по-късно той е починал.
Искът на близките на мъжа е за 400 000 лева, но с лихвите и адвокатските разноски сумата вече надхвърля 800 000 лева. Решението сега се обжалва пред последната инстанция. Лечебното заведение търси начини за разсрочване на задължението и обмисля банков кредит.
Шаркова казва, че не е изненадана от новината. Защото от една страна продължителността на делата, средно около 4 години, води до натрупване на значителни лихви. От друга, болниците се отнасят изключително пренебрежително към този проблем и нямат никакви стратегии за управление на риска.
"Наредбата, с която се регламентира застраховането на професионалната отговорност на медицинските специалисти, не отговаря на настоящите тенденции", смята тя. Освен това много болници водят високорискови дела, вместо да се споразумяват, като по този начин трупат огромни суми под формата на лихви и разноски до степен, че много често накрая размерът на лихвата надвишава размера на присъдената главница.
Според нея това би спестило на болниците десетки хиляди левове разноски. Така например, ако има влязла в сила присъда по наказателно дело, тя е задължителна за гражданския съд, т.е. ясно е, че ще бъде присъдено обезщетение. Затова е логично да се пристъпи директно към преговори с пострадалите или наследниците им, вместо да се дават пари за дела.
Шаркова обръща внимание, че много болници нямат сключени застраховки "Професионална отговорност", а други сключват такива само колкото да изпълнят задължението си да ги имат - без да съобразяват съдебната практика и рисковете.
"Всяка една болница може да осъмне със запор за половин милион лева и ако това е болницата в Смолян, Кърджали, Хасково, Добрич или Бургас - може да не успее да плати заплатите на служителите си, какво говорим за задължения към доставчици, например", предупреждава тя. И дава за пример обезщетенията по три дела. По първото са присъдени 320 000 лв., които набъбват до 708 000 лв. с лихвите. Второто е за присъдени 420 000 лв., които стават 539 000 лв. с лихви и разноски. В третия случай 200 000 лв. стават 370 000 лв.
