Делата срещу болници и лекари стават повече на брой, казусите стават все по-разнообразни, вече все по-често се търси отговорност за нарушено право на информирано съгласие. Сериозно се увеличават и присъжданите обезщетения. Запазва се обаче голямата ножица, когато магистратите определят размерите на обезщетенията. Все така има забавяния и заради експертизите.
Това са основните изводи, които прави адвокат Мария Шаркова в своята втора книга "Гражданска отговорност на медицинските специалисти и на лечебните заведения за вреди, причинени на пациенти"*.
Повече информация - повече дела
Първата тенденция, която се очертава видимо, е нарастването на броя на съдебните дела, които се завеждат от пациенти за вреди, причинени при оказване на медицинска помощ. В огромната си част те се насочват срещу лечебните заведения, а не срещу конкретни лекари или други медицински специалисти.
В последните три години средният брой на завежданите дела на годишна база е между 90 и 100, в сравнение с периода от 2015 – 2019 г., когато са били средно 40 дела и периода 2019 - 2022 г., когато средно са завеждани около 60 дела. Преди 2015 г. са завеждани средно не повече от 20 дела.
Увеличаването на броя на делата не се обяснява с нарастване на броя на пострадалите пациенти, нито може да води до някакви негативни изводи за качеството на медицинската помощ. По-скоро обяснението е свързано с по-голямата осведоменост на пациентите за правата им, развитието на съдебната практика и увеличаването на интереса сред юристите към правната регулация в областта здравеопазването.
Казусите стават по-разнообразни
Втората тенденция е свързана с нарастващото разнообразие на казусите. Ако в началото на изследвания период (2007 - 2015 г.) съдът е разглеждал основно казуси, свързани с неправилно поставена диагноза, неправилно извършени операции и неправилно водене на раждане или неправилен избор на родоразрешение, в последните няколко години се появяват съвсем нови „медицински деликти“ - например разгласяване на здравна информация за пациент, съобщаване на невярна информация за здравословното му състояние, неетично и грубо отношение към пациента.
Съвсем скоро Софийския градски съд е разгледал дело на жена, която родила третото си дете в столична болница и й било обяснено, че детето й е с положителен резус фактор при отрицателен за майката и му била проведена специфична терапия заради различните резус фактори. Майката обаче съобщила, че съпругът й също е с отрицателен резус фактор и се притеснила сериозно, че е възможно бебето й да е разменено с друго, както и че проведената терапия е ненужна и вероятно увреждаща. Установява се, че резултатът на бебето бил сгрешен. Съдът приема, че е налице нарушение на правото на майката да получи вярна информация за здравословното състояние на детето си, в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди, които съдът определя в размер на 4000 лева.
Дела за неправилна пренатална диагностика
Правят впечатление и делата, свързани с неправилна диагностика на плода по време на бременност, което препятства майката да вземе информирано решение за продължаването на своята бременност (ако е възможно прекъсването й). По няколко такива дела съдът е присъждал обезщетение на майката (а в един от случаите и на бащата), защото по време на бременността не са били диагностицирани съществени аномалии на плода, които евентуално биха могли да бъдат причина жената да прекъсне бременността. За съжаление в разглежданите съдебни решения съдът често смесва вредите, настъпили в резултат от предоставяне на невярна или непредоставяне на информация за състоянието на плода, със затрудненията при отглеждането на дете с увреждания (последните не са настъпили в резултат от неправилната диагностика и не са причинени от лекаря, извършващ наблюдението на бременността и не следва да подлежат на обезщетяване).
Комуто ползите, нему и вредите
Важно е да се открои и още една тенденция, която е свързана с увеличаване на броя на уважените искове от съда заради неспазване на правото на информирано съгласие на пациента. Ако допреди няколко години съдът изследваше единствено въпроса дали действията или въздържането от действия са били правилни от медицинска гледна точка, все по-често се обсъжда и въпросът дали пациентът е бил информиран за рисковете от различни по вид усложнения, които могат да се проявят при оказване на медицинска помощ.
Актуалната съдебна практика приема, че дори когато дадено усложнение не е настъпило в резултат от неправилни диагностични или лечебни дейности, лечебните заведения и медицинските специалисти ще носят отговорност, ако не са информирали предварително пациента за риска от настъпването му.
Отговорността се разпределя при спазване на принципа „комуто ползите, нему и вредите“, т.е пациентът може да понесе негативните последици от усложненията, само ако предварително е знаел за риска от настъпването им и се е съобразил с тази информация при изразяване на информирано съгласие.
Налице са множество такива дела. По едно от тях се разглежда казус с възрастна жена, на която е извършенa високоспециализирана процедура на жлъчката. Жената получава тежко усложнение (панкреатит) и умира. Макар съдът да приема, че не са допуснати грешки при извършване на процедурата, категорично се установява, че жената не е била уведомена за сравнително често срещания риск от панкреатит при тази интервенция, следователно отговорността за усложнението се носи от медицинския персонал.
Обезщетенията растат, но не всички хора са равни пред съда
Не може да се пропусне и видимото увеличаване на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, които се присъждат от съда. На фона на тази тенденция се запазва обаче негативната констатация, направена още при издаване на „Медицинският деликт“, че е налице сериозна непоследователност на съда при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди при сходни случаи (например обезщетения в диапазона между 100 000 и 200 000 при настъпила смърт на млад човек; обезщетения за увредени горни крайници в размер между 20 000 и 60 000 и др.).
Освен това се наблюдава тенденция за определяне на сходни размери на обезщетения за вреди, които са несравними по интензитет и продължителност. Например размерът на обезщетенията за вреди, настъпили в резултат от почти пълната загуба на зрение на око се определят в порядъка на 40 000 лева, докато съдът е присъдил сумата от 35 000 лева за образувал се временно хематом на ръката в резултат от неправилна венепункция при пълно последващо възстановяване.
Вредите от забравяне на чуждо тяло (марля) във влагалището на родилка след раждане, причинило напълно обратима инфекция, излекувана за сравнително кратък период, са обезщетени с 40 000 лева, докато по друго дело съдът е присъдил обезщетение в размер на 60 000 лева заради настъпване на тежки, необратими увреждания след раждане, довели до няколко оперативни интервенции, инвалидизация за дълъг период и невъзможност за последващо износване на друго дете.
Възрастта има значение
Запазва се тенденцията най-високи по размер обезщетения да се присъждат при причиняване на смърт на пациенти на млада възраст и при причиняване на тежка, необратима инвалидизация, като в последните години размерът на тези обезщетения нараства сериозно.
В същото време се забелязва и тенденцията да се търсят нереално високи по размер обезщетения за неимуществени вреди, което води до тяхното частично отхвърляне и натоварване с разноски на ищците, съразмерно на отхвърлената част.
По едно такова дело ищецът съди столична болница заради това, че жена е заченала ин витро с неговия биологичен материал, след като е представила неавтентична декларация за съгласието му. Искът е в размер на 150 000 лева, а съдът определя обезщетение от 10 000 лева с мотивите, че раждането на дете не може да е вреда само по себе си, за да обосновава търсения максимален размер на обезщетението. Така съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на над 7000 лева, т.е разноските почти достигат размера на присъденото обезщетение. Ето защо е изключително важно от една страна практикуващите юристи да бъдат подробно запознати със съдебната практика и да имат по-реалистична представа за размерите на неимуществените вреди, а от друга - съдебната практика да бъде по-последователна при определяне на тези размери по справедливост.
Обезпокоителна тенденция
При изследване на коментираната група дела се забелязва една обезпокоителна тенденция, свързана с тяхната по-голяма продължителност в сравнение с други граждански дела. Това рядко се дължи на бавно правораздаване от страна на съда.
В огромния брой случаи забавянето на делата е пряко свързано с назначаването на вещи лица и липсата на работещи решения на дългогодишния проблем със съдебно-медицинската експертиза.
Не са изключения дела, продължаващи средно по 5-6 години на една инстанция, особено в по-големите и натоварени съдилища, в които не е възможно отлагане и насрочване на заседания през кратък интервал от време.
Най-често експертизите по тези дела са комплексни, което прави още по-трудно назначаването на вещи лица от различни специалности - особено такива, по които и без това липсват специалисти.
Гарван гарвану
Друг проблем се явява участието на тези специалисти в професионални сдружения с лекарите, работещи в ответните лечебни заведения или самите ответници; познанствата и колегиалността, които поставят под съмнение обективността на вещите лица или са причина сами да се отвеждат; неформалният натиск, който се осъществява върху тях.
По едно от делата например се установява, че вещо лице е изнесло публична информация във видео канал за начина на диагностика на рак на шийката на матката, която диаметрално се различава от изнесеното в изготвената от него експертиза. По друго разгледано дело съдът отменя определението си за изслушване на повторна експертиза, защото в продължение на четири години отлага делото, тъй като не може да назначи нито едно вещо лице.
Съдът се образова
Във връзка с експертизите обаче следва да се открои една положителна тенденция, която макар и все още крехка, все повече се забелязва. Ако допреди години съдът почти изцяло е решавал делата като се основава буквално на приетите по делото експертизи, все повече се забелязва умението на съда да анализира тези експертизи съвкупно с останалите доказателства по делото - събраната медицинска документация, свидетелски показания и други. Забелязва се и развиваната критичност на съда и на страните към експертизите, като все повече се държи на солидната научна аргументация и подкрепата на изводите на вещите лица със конкретна информация, съдържаща се в медицинската документация.
Здравеопазването е една от най-чувствителните и критични обществени сфери, защото засяга здравето и живота ни - нашият и на нашите близки. В тази връзка е много важно да се изгради доверие между оказващите медицинска помощ и пациентите.
Изключително е важно гражданите да имат доверие и в правораздавателните органи, които да гарантират, че при съществено нарушаване на правата на пациентите, довело до настъпване на значителни вреди в правната им сфера, ще получат съответната защита. Целта на книгата „Гражданска отговорност на лечебните заведения и медицинските специалисти за вреди, причинени при оказване на медицинска помощ“ е да подпомогне практикуващите юристи в тази област да си отговорят на различни въпроси от обсъжданата проблематика и да породи дискусия върху част от тях.
Примерите от съдебната практика нямат за цел да създават конфликти между медицинските специалисти и пациентите, а да подчертаят колко важен е въпросът за безопасността на пациента и за двете страни. В множество държави именно знанието за това, което може да се обърка в процеса по оказване на медицинска помощ, е поставило основите към повишаване на качеството на медицинската услуга и повишаване на доверието между лекар и пациент. От което са спечелили всички.
* През 2018 г. Центърът за обучение на адвокати "Кръстю Цончев" издаде първата книга на Шаркова "Медицинският деликт" под редакцията на адв. Даниела Доковска, а преди десетина дни беше издадена и втората книга на юристката с подкрепата на Висшия адвокатски съвет. По покана на "Сега" адвокат Шаркова обобщи тенденциите и представи част от казусите, включени в книгата.
