Важни промени в антикорупционния закон бяха одобрени днес на първо четене от парламентарните комисии по правни въпроси и по противодействие на корупцията. С поправките отпада квалифицираното мнозинство от 160 депутати, което законът предвиждаше досега, когато Народното събрание избира членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Тоест, те ще бъдат избрани с обикновено мнозинство – повече от половината от присъстващите на съответното гласуване депутати.
В края на 2023 г. беше приет антикорупционният закон, с който тогавашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) беше разделена на две – борбата с корупцията отиде в една комисия, а конфискацията в друга. Това влечеше със себе си избор на нови членове на тези органи.
За последната година и половина обаче парламентът не направи нищо по въпроса. До момента членовете на вече разпуснатата КПКОНПИ продължават да заемат постовете си – поне временно, докато бъдат избрани техни наследници. Опозиционната ПП-ДБ обвинява управляващите, че иска да запази начело на борбата с корупцията досегашният временен председател на комисията Антон Славчев, за когото обединението твърди, че е свързан с лидера на ДПС-НН Делян Пеевски. Междувременно стана ясно, че заради липсата на движение по въпроса България може и да загуби пари по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който имаме ангажименти в борбата с корупцията.
Сега управляващите от ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН се разбързаха – точно заради ПВУ, по който страната очаква нови плащания. Вчера те внесоха свой проект с промени в антикорупционния закон, а още днес те бяха разгледани и приети в споменатите две комисии. Важните промени в него са следните: първо, премахва се изискването изборът на членове на КПК да става с квалифицирано мнозинство; второ, записва се в закона, че номинационната комисия (тя ще проверява кандидатите за допустимост и ще им дава препоръчителни оценки – бел.а.) ще може да заседава и да взима решения с гласовете на две трети от петимата й членове при наличие на "обективни обстоятелства".
Отпадането на мнозинството от 160 депутати управляващите обосноваха с това, че Конституционният съд премахна разпоредбата в основния закон, според която парламентът избира държавни органи с две трети, ако това е предвидено в закон. Според юристите на управляващите, ако правилото за квалифицираното мнозинство остане в антикорупционния закон и с него се изберат членове на КПК, това би дало основание изборът да се атакува като противоконституционен.
Що се отнася до номинационната комисия, там нещата са неясни. Рая Назарян от ГЕРБ-СДС твърдеше, че целта на поправката, с която се дава възможност да се взимат решения с двете трети присъстващи членове, е да се предотврати блокаж на работата на номинационната комисия, ако някой от членовете липсва. Така и не се разбра конкретно за какви обективни обстоятелства става въпрос.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ изрази съмнение, че тук се крие фактът, че все още няма избран омбудсман (въпреки че процедурата започна и кандидатите са известни още от март т.г. - бел.а.), нито зам.-омбудсман – а тази институция излъчва един от членовете на номинационната комисия. Назарян изтъкна, че институцията на омбудсмана може да посочи представител, дори и омбудсман да няма.
Двете комисии разгледаха още два проекта с промени в антикорупционния закон – на ПП-ДБ и на "Възраждане". Те обаче бяха отхвърлени. За отбелязване е, че законопроектът на ПП-ДБ също съдържаше предложение за отпадане на мнозинството от две трети при избор на КПК.
