МФ предвижда от 2024 г. минималната заплата да стане 940 лв.
В следващите три години най-ниското възнаграждение ще скочи до 1128 лв.
"За първи път приходите не са планирани консервативно", смята служебният финансов министър Росица Велкова
От догодина минималната работна заплата се предвижда да достигне 940 лв. месечно, каза в интервю за БНР министърът на финансите Росица Велкова. Това е заложено в тригодишната средносрочна прогноза, която ще бъде представена в Брюксел и върху която се базира проектобюджетът за настоящата година, който ще бъде предложен на следващия парламент. По думите й през 2025 г. показателят ще се увеличи до 1038 лв,, а година по-късно - до 1128 лв.
Тези суми са разчетени съгласно законовите промени, гласувани от последното Народно събрание, посочи финансовият министър. През февруари Народното събрание успя да събере консенсус и да одобри нов ред за определяне на минималната работна заплата. Бе решено от януари 2024 г. тя да бъде 50% от средната, изчислена на базата на последните две тримесечия от 2022 и първите две тримесечия на 2023 г. Целта бе произволният ред за определяне на минималната заплата да отпадне, а бизнесът да има по-голяма предвидимост за разходите за персонал.
"Не съм писала и не съм казвала, че държавата е във фалит. Медиите интерпретираха това на базата на констатациите в доклада на финансовото министерство", обясни министър Велкова по повод смутът, който предизвика въпросният доклад и последвалата пресконференция. Велкова обяви, че е готова да си подаде оставката, ако премиерът й я поиска.
По думите й този доклад, който предхожда изработването на проектобюджета, е стандартна процедура. Документът бил изпратен за съгласуване в министерствата още на 10 март и не е ясно как е попаднал в медиите.
Днес Велкова не пожела да коментира дали има риск за валутния борд и фиксирания курс на лева спрямо еврото - твърдения, които БНБ определи като некомпетентни и безотговорни.
Служебният финансов министър отново се оправда, че черните прогнози и тревожни рискове за финансите на държавата са възможни при негативен сценарий, при който в следващите четири години се запази висок бюджетен дефицит от 6-7%.
"За първи път приходите не са планирани консервативно и има риск да не бъдат изпълнени", обясни още Велкова по повод проектобюджета за 2023 г., който МФ изготвя и който ще предостави на новото Народно събрание. За да се подсигури финансовото министерство ще предложи два буфера в бюджета. "Единият буфер е да не могат капиталовите разходи да бъдат пренасочвани за друг вид разходи и оттам се очаква да се направят икономии. Другият буфер, е 10% ограничаване на разходите, които могат да се разходват през 4-то тримесечие при условие, че не се нарушава салдото", обясни тя.
Служебният кабинет не може да спре компенсациите на небитовите потребители за скъпия ток, каза още Велкова. Мярката е приета с акт на Народното събрание, включително и таванът за подпомагане от 200 лв. на мегаватчас и е в сила до 30 юни.
можете да направите дарение през PayPal
