Една от двете големи работодателски организации у нас - Асоциацията на индустриалния капитал в България, призова правителството да не увеличава минималната заплата догодина. Сега най-ниското възнаграждение у нас е 1077 лв., а според формулата в Кодекса на труда догодина трябва да стане 1213 лв. За решението отново се ползва текстът, който многократно е коментиран като проблемен, защото работодатели и синдикати не можаха да се договорят за алтернативен начин на определяне.
Министерският съвет трябваше да определи минималната заплата до 1 септември, но проектът на постановление още е на етап обществено обсъждане. Според Кодекса на труда, минималната заплата е 50% от средната брутна работна заплата за 12 месеца назад, които са последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година.
АИКБ отново посочват проблемите с тази формула, за които и "Сега" многократно е писал. Така се ползва брутна заплата да се определя основна заплата. Откакто е въведен този механизъм, увеличенията на най-ниското възнаграждение са доста големи, а след това на свой ред дърпат нагоре средната заплата. За догодина например ръстът ще е 12,6%.
"Това предложение, макар и представено като мярка за подкрепа на доходите на близо 600 000 души, игнорира сериозните икономически рискове и дисбаланси, които вече се проявяват в българския пазар на труда. АИКБ настоява за преразглеждане на предложението и предлага да не се увеличава минималната заплата за 2026 г., тъй като тя вече е нараснала изпреварващо през последните три години, надвишавайки значително обективни икономически показатели", посочват от организацията. Работодателите настояват и този член от Кодекса на труда да бъде отменен, тъй като е неадекватен и е в основата на настоящите проблеми.
Миналата година АИКБ даже обжалва в съда тогавашното постановление. Върховният административен съд се съгласи с част от аргументите, но въпреки това отхвърли жалбата заради надделяващия обществен интерес.
Коментарите идват на фона на нова статистика, според която с нашата минимална заплата малката потребителска кошница от 20 стоки може да бъде купена едва 9,7 пъти, докато в Германия – 32 пъти, в Испания – 22 пъти, а в Румъния – 17 пъти. Данните изнесе зам.-шефът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова пред БНР.