Последното заседание на двустранната историческа комисия по историческите и образователните въпроси на България и Северна Македония през ноември в София и оттогава работата ѝ е замряла. Не е ясно кога и дали ще има следващо заседание, а същевременно в последните дни има активни медийни изяви на съпредседателя на комисията от страна на Скопие - проф.Драги Георгиев, който обвини българската страна за прекратяване на работата.

Това бе отречено категорично от съпредседателя от българска страна проф. Ангел Димитров пред БНР.

"Ние не сме в постоянен контакт. Дори и куртоазните връзки и поздрави по повод празници са винаги първо от наша страна. Така че желание от страна на колегите за някаква редовна връзка не съм забелязал - каза Димитров. - Има едно странно и неколегиално обвинение, че нашата страна носи някаква отговорност за прекратяване на разговорите, едно прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Разговорите бяха прекъснати едностранно и безусловно от страна на нашите колеги от Северна Македония. Съвместната комисия е орган, който обсъжда и взима съвместно всяко решение. Правилата ѝ предвиждат, ако някоя от страните има сериозни намерения за някаква промяна в работата, това да бъде съобщено предварително и обсъдено. Такова нещо не беше направено - нито предварително, нито когато пристигнаха в София, нито на заседанията (б.р. - през ноември). А беше направено едностранно, когато вече бяхме завършили работата и вече бяхме станали, за да отидем на пресконференцията - беше казано категорично, че те се оттеглят от работата на комисията. Сега чувам, че предложили да се работи по учебници за по-горни класове, а ние все още не сме завършили със Средновековието - и то защото не са разгледани именно нашите бележки за техните учебници."

Проф. Димитров добави, че вече 4 месеца македонците не са отговорили на протокола от последната среща, който са им изпратили. Той каза още, че в Северна Македония доста често България бива превръщана в обект на обществено внимание "и задължително в предизборна обстановка", каквато в момента има там. "Тогава веднага се включват масирано медии, политици, много често и историци. Така че няма изненадващо във възникналата ситуация", обясни Димитров.

"Не сме съгласни с много от казаното - има инсинуации, има неверни неща, има дори обиди, т.е. беше премината една граница", каза професорът. 

Той коментира и две от изказванията на македонските си колеги, които вменяват на българската част от комисията "търсене на победа в историческите спорове, все едно водим битка", както и че "има силно повлиян от комунистите дискурс към Македония от днешна европейска България".

"Разбира се, че това е обидно. Но ние не можем и да се обидим, защото това е безкрайно несериозно и невярно. Но това е метод на действие. В основата на пречките заработата на комисията са 2-3 неща. Едно от тях е нетърпимостта на нашите колеги към термина "обща история", което е заложено в самия дотовор за приятелство и добросъсъдство. И по този начин те фактически се стремят да ревизират самия договор, стараят се да заменят термина със "споделена история". Да, споделена е нашата история с всички държави, с които България в многовековната си история е имала някакво контакти, връзки. Споделена история ние може да имаме обаче само с днешната република Северна Македония, но не и в историчски план. И въпросът е там - това да се решава в научната дискусия, а не с вкаменяването на някакви различия, които блокират каквато и да е стъпка напред"

Според него има е нещо друго - че македонските членове на комисията постоянно настояват за някаква историческа равнопоставеност, за някакъв баланс. Оттам идвал и постоянният стремеж да се разглеждат двете страни, "както те казват - през "последните 70 години", а те са всъщност 74-75".

"Не е възможно да сравняваш всичко, което се е случило и да обвиняваш българката историческа наука, че се лутаме между двата важни периода: добрия период (б.р. - за македонците) - от 1944 г. до Тодор Живков, и лошия - при Живков и неговите наследници. Много ми е интересно кои, според нашите колеги, са неговите наследници и в какво точно се отразява в България наследството на Живков. Но това са комични и абсурдни неща. - заяви още проф. Димитров. - Всъщност нашите колеги въобще не желаят да напуснат удобната идейна рамка в интерпретацията на миналото, която бе създадена през 40-те години за нуждите на доктрината на македонизма, при това от любители историци. Професионални историци в Македония просто не е имало през 1944 г. Непрекъснато се внушава и дава публичност за победа, за някакви битки, схватки. Но много ме дразни темата "Чий е Гоце Делчев?" По този начин се профанизира и обезсмисля научната дискусия. Никога не сме търсили някакво превъзходство, победа или безусловна капитулация на нашите колеги. Истината е, че с подобни клишета се моделира общественото мнение и се създават негативни нагласи. Нашите колеги предпочитат политическия подход към миналото, а не историческия."