Заповедта, с която през 1981 г. е бил одобрен Застроителен и регулационен план за централната градска част на Варна – днешният район "Одесос", е нищожна по силата на окончателно решение на Върховния административен съд. Вече над 20 години обаче общинската администрация издава подробни устройствени планове, стъпвайки на нищожната заповед, а съдът има противоречива практика по отношение на тези решения.
Делото срещу плана на район "Одесос" е заведено от жител на Варна през 2004 г. По онова време доказването на т. нар. правен интерес не е толкова невъзможно, колкото сега, и ВАС допуска процесуалното обжалване на министерската заповед от 1981 г. Но през 2005 г. тричленен състав приема, че процедурните нарушения преди четвърт век съставляват незаконосъобразност, не и нищожност на акта. А само за последната няма ограничения за ефективността от извеждането й на светло във времето.
В хода на делото прокурорът е поискал провъзгласяване на нищожност поради некомпетентност, защото е установил тежък порок на заповедта – подписана е от зам.-министър, а не от министър. Съдът обаче не споделя становището му: самият жалбоподател не бил поддържал оплакване за липса на компетентност, още по-малко бил предложил доказателства за това, а само предположения, че преписката се съхранява в министерството. С други думи, за съда може да е определяща не обективността на фактите, а относителността на тяхното познаване от страна на онези, които са засегнати от тях.
Жалбоподателят решава да използва правото си докрай и делото стига до „петчленка“ във ВАС. Там нещата се обръщат в негова полза. Съгласно решението на горната инстанция, през 1981 г. не е съществувала законова възможност министър да предоставя функциите си на зам.-министър по прилагането на тогавашния закон за устройство на територията. Така заповедта от 1981 г. е провъзгласена за нищожна и се оказва, че централната част на Варна четвърт век е живяла в условия на заблуда по отношение на действащия регулационен план.
През 2007 г. тогавашният кмет се сеща, че е пропуснал делото на варненеца срещу министерството и че последиците от отмяната през 2005 г. на заповед от 1981 г. са, меко казано, „неблагоприятни“ за общината. Срокът за искане на отмяна обаче е изтекъл почти година по-рано. В резултат на това вече 20 години градоустройството на централния район във Варна тъне в нормативна мъгла, която властта не иска да разсее.
През 2018 г. например в решение по дело (№3553/ 2017 г.) съдия от Административния съд на Варна (понастоящем председател на АдС-Варна, тогава зам.-председател) преценява в обстоен преглед, че щом заповедта на министерството от 1981 г. е нищожна, такива са и издадените на нейна онова заповеди на местно равнище – „нищожният акт не може да бъде изменян с последващи административни актове, след като той in fine не съществува“. Така министерската заповед за одобряване на плана на централната градска част от 1981 г. и една от стъпилите върху нея заповеди на община Варна за неговото изменение от 1986 г. потъват в правното небитие.
Съдбата се оказва далеч по-благосклонна към другата заповед за изменение на плана, която е от същата дата като първата – 18 септември 1986 г. През 2019 г. главният архитект на Варна загърбва последиците от обявения през 2005 г. за нищожен план от 1981 г. и въз основата на последващата заповед от 1986 г. одобрява поредните изменения на подробния устройствен план. Така заповеди с издадени смъртни актове възкръсват като зомбита от архивите на общината и се използват за нови заповеди. Потърпевшите от една такава заповед от 2019 г. се жалват. В решението на Административния съд във Варна по това дело през 2025 г. няма и помен от изводите, направени две години по-рано. Така двете заповеди от 1986 г. се оказват като в руска рулетка.
Разликата в съдебните решения на местно ниво се пренася и в решенията на ВАС, с които са потвърдени съответните становища на двата състава през 2017 г. и 2025 г. Разликата е, че само в по-ранното дело става дума за това, че „административният орган не може да процедира изменение на ПУП по ... отношение на план, който не е породил правни последици поради съдебно обявената му нищожност“. Само година по-късно сякаш забрава е обзела администрацията на община Варна, щом през октомври 2019 г. главният архитект на общината разрешава изработване на проект за ПУП, тъй сякаш съдилищата са работили на халост. А през 2025 г. тази забрава е обхванала навярно и съзнанието на някои съдии.
Крайно време е МРРБ да назначи и по този проблем детайлна проверка – колко заповеди за изработване на подробни планове в район „Одесос“ се базират на нищожната министерска заповед за одобрение на Застроителен и регулационен план от 1981 г., върху чиято отмяна са седнали и я крият управниците на град Варна.
