Процесът за убийството 33-годишната Евгения Чорбанова, което през 2021 г. потресе обществото, приключи на всички инстанции. С окончателно решение на Върховния касационен съд съпругът на Евгения Орлин Владимиров е осъден на 20 години затвор, а баща му Павел Владимиров, който беше предаден на съд като негов съучастник, е оправдан. На практика върховните магистрати оставя в сила присъдата на долната инстанция.
Младата жена бе удушена в апартамента, който делеше със съпруга си в кв. "Лагера" в София, на 13 октомври 2021 г., а тялото ѝ бе открито в куфар месец по-късно във водоем край Перник. Според прокуратурата двамата съпрузи се скарали, вероятно заради ревност, и Орлин се нахвърлил на Евгения, душил я с ръце, а жената припаднала. Владимиров помислил, че я е убил, и омотал четири пъти главата й във фолио, като покрил устата и носа. В този момент жената все още била жива, макар и в безсъзнание. След това 36-годишният мъж извикал баща си Пламен, който качил тялото на снаха си в личния си автомобил с куфар и го изхвърлил в хвостохранилище край Перник.
Първоначално Софийският градски съд призна Орлин Владимиров и Пламен Владимиров за виновни за умишленото убийство на Евгения, извършено по особено мъчителен за жертвата начин, и определи и двамата да останат в затвора доживот. Апелативният съд потвърди това. Върховният касационен съд обаче констатира съществени процесуални нарушения и върна делото за ново разглеждане. При второто гледане на делото на апелативно ниво беше отменена присъдата на градския съд - бащата беше оправдан, а наказанието на сина му - намалено на 20 години. Този съдебен акт, който беше атакуван както от прокуратурата, така и от адвокатите на близките на жертвата, сега издържа проверката и на върховната инстанция.
Обвинителите протестираха срещу това, че от доказателствата са изключени показанията на поемните лица, участвали в следствения експеримент с участието на Пламен Владимиров. Вещите лица разказваха за поведение и изявления на бащата, с които той се е самоуличил в престъплението.
Съдебният състав казва, че щом веднъж върховният съд се е произнесъл за тези показания при връщането на делото, то няма как да има различно произнасяне сега.
При следствения експеримент с участието на Пламен Владимиров са били нарушени правото му да запази мълчание и правото му да не се самоуличава в извършването на престъплението, обясняват съдиите. В случая самоуличаващата информация е предоставена от Пламен Владимиров в качеството на заподозрян в хода на извършено с негово участие действие по разследването в нарушение на стандарти, въведени с евродиректива. Той не е бил уведомен за правата си и за достъпа му до адвокатска защита и в нарушение на правото му на защита от даване на сведения срещу самия себе си, както и на правото му да запази мълчание.
Тези права са част от гаранциите за справедлив съдебен процес, обяснява съдът. Затова върховните магистрати приемат, че ползването на показанията на поемните лица би означавало чрез тях да се легитимира една изначало опорочена и незаконосъобразна дейност по разследването, проведена в нарушение на правата на Пламен Владимиров.
"Съгласно утвърдената практика на върховната инстанция използването на такива производни доказателства би било допустимо само ако признанието е направено пред избрано от подсъдимия лице, напълно свободно, доброволно и спонтанно. Конкретният казус не разкрива обаче такива обстоятелства относно изявлението на Пламен Владимиров, възпроизведено от поемните лица, защото не се отнася за извънпроцесуални изявления; признанието не е сторено пред избрано от самия подсъдим лице, а пред поемни лица, избрани от разследващия орган; признанието не е направено напълно свободно, доброволно и спонтанно, доколкото в този момент е бил арестуван (с поставени белезници) и заставен от разследващия орган да участва в провеждания следствен експеримент", пише съдът.
Освен това от съдържанието на показанията на поемните лица не може да бъде изведено фактическото положение, че Пламен Владимиров е давал съвети и напътствия на сина си за начина на извършване на убийството и за укриване на следите от деянието, казват още магистратите.
Обвинението срещу него не е доказано по безсъмнен начин, както изисква НПК. Доказаните факти за поведението на Пламен Владимиров се отнасят за времето след довършването на убийството от сина му и затова не обосновават нито една от инкриминираните му форми на интелектуално помагачество – нито на даване съвети и разяснения за начина на извършване на деянието и мястото, където да бъде укрит трупът, нито на даване на обещание да даде помощ след деянието за транспортирането на трупа. За да са съставомерни като помагачество, тези действия без съмнение трябва да предшестват или поне да съпътстват изпълнителното деяние на извършителя, но такива факти по делото не са установени, подчертават магистратите.
Колкото до намаляването присъдата на Орлин Владимиров на 20 г., съдът казва, че за да се определи наказание "доживотен затвор", Наказателният кодекс изисква изисква изключителна тежест на извършеното престъпление. Данните по делото не подкрепят подобна характеристика на извършеното от Орлин Владимиров престъпление. Освен това, когато наказанието има срок, това работи за поправянето на извършителя, обяснява съдът.
