Quantcast

Медия без
политическа реклама

Иванчева ще съди България в Страсбург

"Зелен Младост" внесе 4000 подписа в президентството за помилването на осъдената за корупция бивша районна кметица

16 Ноем. 2022ОбновенаДОРОТЕЯ ДАЧКОВА
Фейсбук
Иванчева беше водена лекарски преглед с пранги на краката, за което вероятно ще търси обезщетение от държавата.

Осъдената на 6 години затвор за корупция бивша кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева ще заведе дело в Европейския съд за правата на човека. Това каза пред "Сега" адвокатът ѝ Николай Хаджигенов. Засега той се въздържа да разкрие каква точно ще е претенцията пред съда в Страсбург.  

Делото "Иванчева" обаче ще се запомни с показното нарушаване на правата на обвиняемите. В мотивите си първата инстанция, макар да определи тежките наказания от 20, 15 и 12 години затвор съответно за Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров, признава, че "присъствието на множество униформени, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ няма законово основание". Съдът приема, че по време на ареста на Иванчева е била нарушена презумпцията за невинността ѝ, която е гарантирана от националното и европейското законодателство. Нарушението е, че тя е участвала в следствените действия с белезници, както и "публичността на нейното оковаване с белезници зад гърба ѝ". "Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност", приема първата инстанция.

Пред спецапелативния съд адвокат Хаджигенов пледира, че презумпцията за невиновност на подсъдимите е нарушена, а с това е опорочено производството, защото заместник-главният прокурор, а впоследствие и главен прокурор Иван Гешев лично и всички ангажирани в наказателното производство публични лица и политически фигури, както и свидетелят Александър Ваклин са представяли месеци наред пред медиите Иванчева като виновна.

Апелативните магистрати обаче отговориха: "Безспорно презумпцията за невиновност е основополагащ принцип не само в българското национално право, но и в европейското такова. Без значение е за съда, по какъв начин е бил представен определен подсъдим в публичното пространство, а последното не се контролира от съда, нито същият може да се намесва в свободата на словото, да контролира или да държи сметка за публично оповестяване на факти, за субективни лични оценки или израз на медийни нагласи." Съдиите допълват, че принципът за невиновност не е нарушен, защото те са правораздавали само въз основа на закона и събраните по делото.

От сагата ще се запомнят и снимките на Иванчева, водена за лекарски преглед с пранги на краката, както и мизерните условия в килията ѝ за задържане. След обществения скандал по темата, бяха променени правилата за конвоирането, но това не пречи тя да потърси обезщетение от Страсбург.

По закон когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение, което има съществено значение за наказателното дело, може да се иска неговото възобновяване въпреки присъдата, която вече е в сила. Нарушаването на правото на справедлив процес би било такова нарушение. Често обаче минават години, докато ЕСПЧ се произнесе. Затова дори Иванчева да спечели, това едва ли ще се ползва като основание да се иска възобновяване.

Задържането под стража и домашният арест по време на делото се зачитат като изтърпяна присъда. Така че осъдените ще имат право и да поискат условно предсрочно освобождаване. По закон съдът може да го постанови, когато осъденият е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически поне половината от наложеното наказание.

В случая с Иванчева тя реално е изтърпяла половината си присъда предварително. Съдии обаче обясниха пред "Сега", че няма как веднага да бъде пусната предсрочно, защото не може да представи доказателства, че се е поправила. Те допуснаха, че това може да се случи след около година.

 

ДО ПРЕЗИДЕНТА

Представители на сдружение "Зелен Младост" внесоха в президентството молбата за помилване Иванчева и Петрова. Искането за помилване е придружено от подписка с около четири хиляди подписа, събрани на хартия и по електронен път, съобщиха от сдружението при внасянето на документите, цитирани от БТА. "Те са невинни и набедени. Не заслужават нито час повече да прекарат в Сливенския затвор", посочи Петър Кърджилов, представител на организацията. Той припомни, че Десислава Иванчева има малко дете, което след дни ще навърши една година и за което тя трябва да се грижи. Кърджилов обяви, че се подготвя и информационна изложба с протоколи от самия съдебен процес, която, според него, ще докаже пред обществеността тяхната невинност.

Правото да упражнява висша държавна милост президентът Румен Радев е делегирал на вицето си Илияна Йотова. Осъдените може да бъдат помилвани както с цялата си оставаща присъда, така и с част от нея. Обичайно обаче това се прави при изключителни случаи, например когато осъденият е неизлечимо болен, или когато е дал безспорни доказателства, че се е поправил. Целта на помилването не е да пререшава дела. Затова и помилването на Иванчева е малко вероятно. 

Бившият кмет на столичния район "Младост" Десислава Иванчева влезе в четвъртък следобед в Сливенския затвор, за да изтърпи 6-годишна присъда за подкуп. Върховният касационен съд, който от март умуваше по делото срещу нея, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров, в сряда постанови окончателното си решение. Освен това Иванчева е осъдена да плати и 12 000 лв. глоба. Петрова, която също влезе в Сливенския затвор, е осъдена на 5 години затвор и 10 000 лв. глоба. Присъдата на Дюлгеров е 4 години лишаване от свобода и 8000 лв. глоба. На практика върховните съдии потвърждават решението на апелативната инстанция, като единствено намаляват размера на наказанията на тримата. На първа инстанция тримата бяха осъдени съответно на 20, 15 и 12 години затвор. Апелативният съд редуцира наказанията на 8, 7 и 6 г.  Какви са мотивите на върховния съд и той да намали наказанията, ще бъде ясно, когато решението бъде качено на сайта на съда. А това може да се случи, когато прокуратурата официално уведоми ВКС, че е предприела действия по привеждане на осъдените в затвора. Апелативният спецсъд прие, че Иванчева е поискала 250 000 евро от бизнесмена Александър Ваклин, за да бъдат придвижени преписките му в общината, после е намалила исканата сума на 187 000 евро, а на 17 април 2018 г. е приела първата част от парите – белязаните 70 000 евро, които бяха открити в колата ѝ. Иванчева и Петрова бяха зрелищно арестувани пред Спортната палата в София. Акцията се ръководеше от Иван Гешев, който тогава беше спецпрокурор. Иванчева и Петрова останаха в ареста 8 месеца след задържането, след което бяха оставени под домашен арест. През юни 2021 г. ВКС освободи Иванчева под гаранция от 10 000 лева, а след това и Петрова бе пусната срещу 8000 лв. Междувременно миналия ноември Иванчева роди момче. Задържането им под стража и домашният арест се зачитат като изтърпяна присъда. Те ще имат право и да поискат условно предсрочно освобождаване. По закон съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, когато осъденият е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически поне половината от наложеното наказание. В случая с Иванчева тя реално е изтърпяла половината си присъда предварително. Съдии обаче обясниха пред "Сега", че няма как веднага да бъде пусната предсрочно, защото не може да представи доказателства, че се е поправила. Те допуснаха, че това може да се случи след около година. НПК също така дава право на прокуратурата да постанови отлагане на наказанието до 1 година след раждането на дете. А децата на лишените от свобода жени до навършване на една година могат да останат при майките си в детските ясли към затвора. Синът на Иванчева е роден на 19 ноември м.г. Тази сутрин във "Фейсбук" Биляна Петрова написа "Арестуват ме". Десислава Иванчева съобщи "Приятели, осъдена съм на 7 години. След половин час заминавам за затвора в Сливен".  Иванчева предаваше на живо във Фейсбук задържането си. Лидерът на Изправи се.БГ Мая Манолова обяви в социалната мрежа, че отправя искане до президентството за помилване на Иванчева. https://www.facebook.com/DIvancheva/videos/677080493784293/   https://www.facebook.com/DIvancheva/videos/868474754310881/   https://www.segabg.com/node/208861   https://www.segabg.com/node/142466 Въпреки осъдителните присъди, делото "Иванчева" ще остане в архивите и с показното нарушаване на правата на обвиняемите. В мотивите на първата инстанция има признание на съда, че "присъствието на множество униформени, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ (антикорупционната комисия) няма законово основание". Въпреки това съдът приема, че следствените действия не са опорочени от това. По време на ареста на Иванчева обаче е била нарушена презумпцията за невинността й, която е гарантирана от националното и европейското законодателство. Нарушението е, че тя е участвала в следствените действия с белезници, както "публичността на нейното оковаване с белезници зад гърба ѝ". "Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност", приема спецсъдът, който гледа делото. Но не се съгласи, че устата й е била запушена от полицайка. Според съда служителката на МВР само е поставила ръка пред устата на Иванчева, но не я е докосвала. "Иванчева не е възпрепятствана нито преди този инцидент, нито след него да общува с представители на медиите по избрания от нея начин - като им извиква определени реплики", пишеше в мотивите. От сагата ще се запомнят и снимките на Иванчева, водена на за лекарски преглед с пранги на краката, както и с мизерните условия в килията й за задържане. След обществения скандал по темата, бяха променени правилата за конвоирането.
Ден след като Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров бяха вкарани в затвора с окончателни присъди за поискан и взет подкуп, Върховният касационен съд получи зелена светлина да публикува решението си по делото срещу бившата кметица на столичния район "Младост". (За причините за забавянето вижте по-долу.) След почти 8 месеца размисъл на 9 ноември ВКС излезе с окончателния акт по делото за корупция. Върховните съдии Румен Петров, Спас Иванчев (докладчик) и Татяна Грозданова потвърждават изводите на апелативната инстанция и само намаляват наказанията на тримата. Така окончателно Иванчева получи 6-годишна присъда и бе осъдена да плати 12 000 лв. глоба. Петрова е осъдена на 5 години затвор и 10 000 лв. глоба. Присъдата на Дюлгеров е 4 години лишаване от свобода и 8000 лв. глоба. Първата инстанция - специализираният съд, ги призна за виновни само за поискан подкуп от 187 500 евро от бизнесмена Александър Ваклин, за да му придвижат преписка за проект в местността "Камбаните" Апелативният спецсъд обаче прие за доказано, че и искането и приемането на подкупа е доказано. Върховните съдии се съгласяват с това. Така е прието, че Иванчева е поискала 250 000 евро, после е намалила размера на така поискания подкуп на 187 500 евро, а на 17 април 2018 г. е приела 70 000 евро. Мотивите на ВКС Върховните съдии отхвърлят всички възражения на защитата за допуснати нарушения по делото. Те не са съгласни с твърденията на адвокатите, че показанията на Ваклин са приети безкритично, а обясненията на Иванчева не са обсъдени. "Показанията на свидетеля Ваклин са важно обвинително доказателство, което не е било нито подценено, нито надценено", пише в решението на върховния съд.  ВКС не е съгласен, че осъдителната присъда почива на предположения. Според него "по време на наказателното производство са установени неизменни факти". Според тях няма нарушения и при използването на специални разузнавателни средства.  "Правно неотносимо е дали свидетелят Ваклин се е срещал със служители на ДАНС и КПКОНПИ, или с наблюдаващ прокурор, дали е определяна линия на поведение и са давани тактически указания. Ако подсъдимата Иванчева не беше поставила непреодолими препятствия от административен характер - чрез умишлено бездействие и беше изпълнила задълженията си по тази преписка (на Ваклин, б.а.), то тогава тези действия биха били напълно безпредметни. (...) Няма никакво основание да се приеме, че органите на ДАНС, КПКОНПИ и на държавното обвинение са били информирани за поведението на подсъдимата Иванчева по отношение на свидетеля Ваклив, преди той да се обърне към тях, или пък че те преднамерено са го изпратили да провокира подсъдимата", казват още върховните съдии. Съдът подчертава, че Иванчева е изнудвала Ваклин чрез бездействието си по преписката му. "Практически едно подобно бездействие може да се дължи на чисто субективни качества на кмета на района, например нежелание да се изпълняват служебни задължения, било то поради некомпетентност, леност или по други причини. По делото обаче по безспорен начин е установено, че подсъдимата Иванчева е била достатъчно активна в служебната си дейност и упражняваното от нея бездействие има друг, съвсем целенасочен характер", сочи съдът. В решението му четем още: "Бездействието е било целенасочено, мащабно и не само по отношение на свидетеля Ваклин, и предразположението към подобен вид престъпления е било ясно очертано в начина на изпълнение на служебните й задължения (наложило оплаквания пред централното общинско ръководство)". Според съда "в нито един момент свидетелят Ваклин не е предприел инициатива да даде пари, без да са му поискани. Вярно е, че е демонстрирал желание да разреши възникналите затруднения и да изключи фактора време, който му носи финансови загуби, но подсъдимият Дюлгеров е този, който добре е познавал другите две подсъдими и е уведомил, че тези затруднения могат да бъдат разрешени само по един начин - с подкуп. Двете подсъдими никога директно не са поискали подкуп, но това не демонстрира нежелание да се извърши престъплението, а е направено единствено с предохранителна цел, чрез използване на посредника Дюлгеров". Защо върховният съд намалява наказанията Дейците не са с изключително висока степен на обществена опасност, съгласява се ВКС с долната инстанция. "Проявената упоритост при злоупотребата със служебното положение, макар далеч да не е положителна характеристика, все пак не разкрива някаква изключителност на степента на обществена опасност на подсъдимата Иванчева. Същото се отнася и за действията на другите двама подсъдими. "Иначе за касационният състав е очевидна не само злоупотребата като квалифициращ признак, но и като такава на общественото доверие, което е облякло подсъдимата Иванчева в мантията на представител на изпълнителната местна власт", пише в решението. Начинът на упражняването на изборната изпълнителна власт, злоупотребата с доверието на избирателите не са положителни характеристики на личността на подсъдимата Иванчева. Независимо от формата на съучастие и липсата на пряко избиране, подобна оценка се отнася и за подсъдимата Петрова, пише ВКС.  Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита продължителния период на задържане на подсъдимите, който не може да бъде обусловен от тяхна изключително висока степен на обществена опасност. "Не е от толкова съществено значение, но все пак следва да се отчете и сравнително продължителният период на провеждане на наказателното производство, който сам по себе си играе и самостоятелна роля при постигане целите на наказанието", обясняват съдиите защо редуцират присъдата. https://www.segabg.com/node/231557 Отложена публичност Прокуратурата върза ръцете на Върховния касационен съд да публикува решението си по делото "Иванчева" до петък следобед, тъй като едвав тогава прати официално уведомление, че е предприела действия по привеждането на ефективната. Така се стига до абсурда тримата да са вече в затвора, а съдът не можеше да обяви публично защо ги е признал за виновни. От прокуратурата обаче казаха пред "Сега", че нищо не бавят и имат готовност веднага да уведомят съда, но те самите все още не са уведомени официално от Главна дирекция "Охрана" на Министерството на правосъдието, че осъдените са приведени в затвора. От МП казаха, че писмата до прокуратурата са пратени. Явно тежката бюрократична машина в крайна сметка се задвижи, защото в петък следобед ВКС получи заветното писмо от прокуратурата. Законът за съдебната власт казва, че актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват незабавно след постановяването им на сайта на съда. Съдилищата нямат право да публикуват решенията си, с които присъдите са влезли в сила, докато не получат уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение. Това правило практически се заобикаля от прокуратурата, която първо пуска съобщение, за да се похвали за присъдата, а след това дава зелена светлина за огласяването й.  Откъде идва проблемът През 2017 г., уж за да бъде ограничено бягството на осъдени престъпници, бяха направени законови промени, които ревизираха изискването съдебните актове да се публикуват незабавно в интернет. Това едва ли е помогнало срещу укриването на осъдени, тъй като те като страни по делата, както и адвокатите им, имат право на достъп до актовете на съда и преди качването им онлайн. Освен това законовите промени позволиха на съдилищата да си тълкуват кога какво да публикуват. До закриването си, например, спецсъдът не публикуваше присъдите, които четеше като първа инстанция, макар и те да се произнасят в открито заседание. "Това е в колизия с принципа на публичност. Противоречи на здравия разум и логиката", коментираха преди време пред "Сега" върховни съдии. Върховният касационен съд и Висшият съдебен съвет поискаха парламентът да разтълкува спорните разпоредби от НПК и ЗСВ, но това така и не се случи. Дано в този парламент проблемът най-сетне да бъде поправен, коментираха пред "Сега" магистрати.

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 2 април?