България е силно притеснена от отделни предложения на ЕК за еврофондовете през новия програмен период 2028-2034. Водещи парламентарни комисии в Народното събрание са имали среща с представители на Европейската сметна палата през изминалата седмица, на която са се запознали с позицията на палата. Становището на палатата е критично по много от пунктовете, сред които и предложеното условие фондовете да се усвояват три пъти по-бързо от сегашните срокове. Заради многото въпроси НС ще иска веднага след летния сезон среща с еврокомисаря Екатерина Захариева. 

Това се разбра на проведено през миналата седмица заседание на ресорната комисия по еврофондовете в НС. 

“Европейската сметната палата представи пред ръководствата на водещи комисии в НС резюме на подготвян доклад по многогодишната финансова рамка. По много от промените, предложени от ЕК, мнението е критично - и за новия начин на финансиране на еврофондовете на базата на настоящите планове за възстановяване и устойчивост, и за разпределението на средствата по държави, и за правилото n + 1, според което средствата ще трябва да се усвояват в много по-кратки срокове”, коментира председателят на комисията за еврофондовете Галин Дурев. 

Изискването годишните бюджети да се усвояват много по-бързо е особено притеснително, коментираха депутати. “Това ще бъде истински шок за системите. Досега сме работили по правило бюджетите да се усвояват 2 или 3 години след отпускането им,” изтъкна депутатът от ГЕРБ и бивш вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев.

България има проблеми дори с тези относително дълги срокове, като тази година особено критични са средствата по Фонда за справедлив преход. Там до края на годината следва да се усвоят 440 млн. евро, което се оценява като силно рисково и на практика проектите минаха към план Б. За да не се загубят средства, се готви преразпределяне на пари към нов финансов инструмент. Това обаче означава преход от грантово безвъзмездно финансиране към заемно. България вече загуби 100 млн. евро по Фонда за справедлив преход заради неусвоени в срок средства - още в края на 2022 г. 

Много въпроси възникват и около предложеното от ЕК прилагане на подхода за разплащане от плановете за възстановяване и устойчивост - парите да се дават за изпълнени междинни цели, а не на база финални разходи. 

Европейската сметна палата вече изрази множество резерви към предложенията на ЕС в поредица от становища. Според палатата финансовата рамка съдържа прекалено много промени, които ще се администрират много трудно и могат да навредят вместо да подобрят процесите. Основното притеснение на Европейската сметна палата за по-краткия период за усвояване на фондовете конкретно е, че той ще стимулира държавите да залагат по-краткосрочни и лесно изпълними проекти, които обаче могат да не са най-ефективни. 

България също изрази категорично несъгласие за по-нататъшно свиване на парите за сближаване, които са насочени към по-слабо развитите страни и региони. Позицията, изразена преди дни и от вицепремиера Атанас Пеканов, идва след като в края на юни Германия настоя за допълнително орязване на проекта за новата рамка с 400 милиарда евро.