27 600 българи са напуснали Германия от 2022 г. до 2025 г. Това показва доклад на НСИ за населението и демографските процеси през 2025 г. Само през 2025 г. са отчетени 8708 по-малко български граждани на немска територия.
От началото на века до 2023 г. голям брой българи имигрират в Германия, като през 2022 г. броят им е повече от 390 хиляди души. 2023 г. е първата година, в която българите в немската страна намаляват. Тогава преброените български граждани са 366 026 - почти 24 хиляди души по-малко.
Българи в чужбина
Въпреки спада на броя българи в Германия там все още е най-многолюдната българска група в чужбина. На второ място е Испания, където живеят около 110 хиляди души. В Нидерландия се наблюдава трайно увеличение на българската група. През 2025 г. там живеят 62 871 българи. В Австрия българското население също се увеличава. През миналата година там са регистрирани 40 295 български граждани.
Италия отчита отлив на българи. В периода 2018-2020 г. българската група там е относително непроменена - около 55 хиляди души, но за последните 5 години тя намалява до 47 465 души през 2025 г. Най-малко български граждани живеят в Латвия (62 души), Унгария (741 души) и Словакия (1290 души).
През 2025 г. 44 640 лица са променили настоящия си адрес от чужбина на България, а 9555 души от България на чужбина. Най-много хора от София (2060 души), Кърджали (1182 души) и Бургас (1205) са напускали страната, а най-малко - от Велико Търново (21 души), Перник (33 души) и Монтана (40 души).
Най-много хора от чужбина избират да живеят в областите София (9030 души), Бургас (6284 души), Кърджали (5710 души) и Варна (5127 души). Най-малко заселени от чужбина има в Смолян (166 души), Видин (190 души) и Перник (200 души).
Движението в страната
Повече от 100 хиляди души са решили да сменят населеното място, в което живеят. 69 510 души са се заселили в градове в страната, като 25 хиляди от тях идват от села, а останалите – от други градове. Най-много хора са се заселили в столицата (12 144 души). Най-много благоевградчани и бургазлии избират София за ново място за живеене, а най-малко хора от Разград, Търговище и Силистра са се регистрирали в столицата. В Пловдив са избрали да се заселят 5703 души, което два пъти по-малко от тези, избрали София. Следват Варна (3892 души), Бургас (3119 души) и Благоевград (2265 души). Най-малко хора са се преместили в Разград (219), Силистра (224 души) и Търговище (312 души). 21 755 души пък са избрали да напуснат града и да живеят на село.
Обща картина на населението
Към 31 декември 2025 г. населението на България е 6 423 207 души. В сравнение с 2024 г. то намалява с 14 153 души. Жените са повече от мъжете. 51,9% от населението, или 3 334 962, е от женски пол, а 48,1%, или 3 088 245, е от мъжки. В края на 2025 г. 24,3% от населението на България е на възраст 65 години и повече, а само 13,9% - до 15-годишна възраст. Хората в трудоспособна възраст са 3 764 842 души.
Родени са повече момчета отколкото момичета
През 2025 г. в страната са регистрирани 50 496 родени деца, като от тях 99.5% са живородени, като спрямо предходната година броят на живородените намалява с 6%. Броят на живородените момчета е 25 763, на момичетата - 24 478. Най-висока е раждаемостта в Сливен - 11.9‰, и Ямбол - 9.4‰, а най-ниска в областите Смолян - 4.6‰, и Кърджали - 5.0‰. Бебетата, родени в семейство със сключен брак, са 31 032, а тези, чиито родители нямат граждански брак, са 19 464.
През 2025 г. има по-малко бракове от 2024 г.
През 2025 г. са регистрирани общо 20 594 брака, а през 2024 г. са с 49 повече. Повече от половината са сключени от май до септември. Най-предпочитан е месец август, когато 3 222 двойки са встъпили в брак. Най-много бракове има и при мъжете, и при жените на възраст между 25 и 29 години. Най-малобройна е групата на женещите се под 20 години - 1001 жени и 237 мъже. В София, Пловдив и Варна има най-много бракове, а най-малко - във Видин, Габрово и Смолян.
