Апелативните съдии във Велико Търново да тълкуват определението си, с което пуснаха от ареста непълнолетния Станислав А., обвинен по случая с пребития директор на ОДМВР - Русе Николай Кожухаров. За това настоява адвокат Методи Лалов, който е инициирал процедура по тълкуване по реда на НПК. В петък 15-годишното момче беше пуснато от ареста, където го прати Окръжният съд в Русе, но с мярка "надзор на инспектора при детска педагогическа стая". Останалите трима младежи, обвинени по делото, бяха пуснати под домашен арест.
В съдебния състав са Корнелия Колева, председател на съдебния състав и зам.-председател на съда, Десислава Чалъкова (докладчик) и Женя Иванова. В искането си Лалов им пише, че спрямо клиента му няма валиден акт за привличане в качеството на обвиняем. Освен това недоумява как съдиите хем приемат, че няма опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, но все пак му налагат мярката, която е втората по тежест след ареста, която може да се определи за непълнолетен.
Прокуратурата твърди, че Станислав А. е един от двамата извършители на побоя. Останалите две момчета имат обвинение само за хулиганство.
Според закона целта на мерките за неотклонение е да попречат на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. "Какво направихте обаче вие?! След като изрично сами установихте, че непълнолетният (не)обвиняем няма опасност нито да се укрие, нито да извърши престъпление, му наложихте мярка за неотклонение. Това пряко противоречие между изводите ви и закона е абсурдно до степен на подигравка с правната система", пише Лалов в искането си, което публикува във Фейсбук.
Според него "това флагрантно незаконосъобразно решение" дискредитира компетентността на съда и поставя под въпрос неговата почтеност. Затова той иска тримата съдии да тълкуват определението си и да "изяснят волята си". "Следва да разясните трябва ли и как следва да бъде изпълнявана мярка за неотклонение спрямо (не)обвиняем, по отношение на когото не са налице предпоставките за налагането ѝ", се казва още в искането на адвоката.
Той сочи и че налагането на мярка за процесуална принуда в противоречие с императивната норма на НПК е недопустима държавна намеса в личния живот и права на 15-годишното дете, нарушава Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Конвенцията за правата не детето, Хартата на основните права на ЕС.